А както си и мислех, тюркоазеното наистина беше твоят цвят. Това си мислех, докато те гледах как спиш кротко настрани, чертите ти отпуснати и спокойствието беше завладяло цялото ти тяло. Можех да те гледам с часове задрямала, блажено отпуснала ръката си на една страна, докато си в един друг свят на сънищата, далеч от мен, далече от целия този хаос.
Кълна се, никога не съм се възхищавал така на другиго както на теб, светът прие различни очертания, когато дойде в живота ми. На вид ти бе сдържана или поне не си даваше вид да бъдеш впечатлена от това, което се случваше около теб, ала аз можех да уловя трепета на твоята усмивка в мига преди да се появи и изчезне бързо от бялото ти лице. Сякаш считаше за неправилно да се усмихваш, да се радваш на света, сякаш светът бе отнел правото ти да обичаш. Ти имаш тъжни очи, очи зелено-сини и дълбоки като океан, очи, които са видели много и твърде много от света, очи, които са завладявали, без да подозират, много сърца, но вече забравили за тази тяхна ...