Прочетох... за Джуна
Едни от най-хубавите ми спомени са от детството. Това безгрижно време, когато целият ти живот е пред теб, когато имаш безброй мечти. Когато всички те обичат и ти обичаш целия свят.
Помня, че като всяко дете и аз исках да си имам кученце. Татко, който като истински вълшебник изпълняваше всяко мое желание, ми донесе едно, точно като вълче. Нарекох го Зебра. Сигурно са ме водили наскоро в зоопарка и зебрата най-много ме е впечатлила. Оставихме кучето при баба и дядо на село. Беше много красиво и аз много го обичах, нали вече си имах мое кученце. След години кучето изчезна. Сега си мисля, че може да е избягало или да е умряло, но татко измисли такава вълшебна история. Нашата вълчица отишла в планината и там в една пещера се е грижила за малките си дечица. Не е допускала никого до себе си, само татко ù е носел храна. А как разказваше?! И аз все очаквах да се върне.
Най-скъп ми е споменът, когато всички спахме в двора на село под звездите. Десет възрастни – петте деца на баба и дядо и снахите и зет им и деветте внучета. Възрастните се заливаха от смях и ние също, без да разбираме на какво точно се смеят.
Всяка събота и неделя ходехме на село. Толкова задружно живеехме, докато дядо беше между нас. Веднъж вдигнах температура. Сигурно съм била на пет годинки. Баба ме рaзтри и започна да ми бае. След малко отново летях по двора. При баба водеха деца да им бае против заекване. Питах дядо какво си шепне тихо баба, а той измисляше такива смешни неща, но аз разбирах, че се шегува и не знае или не иска да ми каже. Братовчедка ми е екстрасенс. Лекувала ми е главоболие. Може да е наследила тая дарба от баба.
Тогава, след като аз нямам такава дарба, си купих книгата на Джуна. И ще ви споделя какво научих.
Имам студени ръце и лете и зиме и си мислех, че не мога да стана лечителка, но Джуна разказва съвсем простичко, че всеки човек има биополе. И дава пример. Какво правите, когато ви заболи зъб? Първото, преди да отидете на зъболекар, е да се хванете за мястото, откъдето идва болката. Свива ви болка в корема, ръцете ви веднага са там. Боли ви глава, започвате да я разтривате. Като подържите малко дланта си на болното място, болката намалява.
Спомням си, гледах една серия на Седемнадесет мига от пролетта. Много ме впечатли Щирлиц, един от главните герои. Спря колата, беше уморен и заспиваше зад волана, погледна часовника си и каза: След два часа трябва да се събудя. И... се събуди точно след два часа. Аз съм зодия Рак или по-точно медиум, на границата на две зодии съм и по-важното - голям инат съм и спортен тип. Реших да проверя дали е възможно. Легнах, навих си часовника за училище, но преди да заспя, си повторих няколко пъти, че трябва да се събудя. Точно в шест. И се събудих точно в шест... изненадана. Ама аз съм такава – как някой може, а аз не. Я да опитам.
Значи Джуна може, а аз не. Ще пробвам. Така ме е учил татко: Няма невъзможни неща! Бяхме на вилата и малкия ми син падна от колелото, ожули си колената и ръцете. Легнахме вечерта да спим, но него го боли. Доближавам си ръката до раната, не трябва да я докосвам, но я държа като в книгата на Джуна на около пет сантиметра. Синът ми заспива. Смятам, че си внушава. На него винаги като малък му ставаше лошо, когато му взимаха кръв за изследване. До първи клас, когато по пòчина на Кашпировски в болницата му проведох «сеанс». Гледай ме в очите, на теб няма да ти стане лошо... и така няколко пъти и край, нямаме проблеми. Той ми вярваше, аз му давах кураж, че съм до него и няма страшно. И така, тази нощ, реших, че се е успокоил, че аз съм до него и няма никакво чудо. Има, това са малките чудеса, това са. Той заспа, махам си ръката и той започва да стене. Поставям ръката над раната и лицето му става спокойно. Разбирате ли, че аз нямам медицински познания, не съм екстрасенс, най-обикновен човек като всички, може би просто вярвам и опитвам. Събуждам се с усещането, че някой ме гледа, той седи в леглото и не смее да ме събуди, а страшно го боли. Запалихме колата посред нощ и в Пирогов. Сложиха му шина, натъртена кост.
Джуна казва, че не трябва, ако нямате познания, да лекувате, защото може вместо да помогнете, да навредите. Но дава някои съвети - лесни упражнения за премахване на главоболие... Премахване на болка в ухото. Пръстите са леко събрани, насочени към ухото. Въртим ръката около ухото по посока на часовниковата стрелка 5 – 7 пъти, след това отвеждаме ръката встрани. Хубаво е да се измиват ръцете след сеанс или да се изтръска поетата отрицателна енергия.
Така написах и първото си стихотворение. Ама как може толкова хора да пишат, а аз да не мога?! И от инат, не от талант. Представете си, ако яко се заинатя на какво съм способна с тая злоба, но спортна?! От мен всичко може да се очаква.
Сетих се, че бях чела за биологичния часовник на нашето тяло и помня само, защото отивах на зъболекар, че е хубаво да се вади зъб, да се лекува в шест часа след обед. Друго важно, когато ти бият инжекция, ние обикновено се стягаме, Грешка, трябва да се отпуснем и иглата няма да усетите как вече я изваждат. На зъболекарския стол полегвам и си тръскам ръцете два-три пъти и се отпускам. Никога не се вкопчвам в дръжките и си внушавам, че няма да ме боли и така ме боли по-малко. Казвам си, колкото и да боли, трябва да изтърпя, трябва. Пет-десет минути и си тръгвам, край и винаги става по-бързо. Аз съм от любимите пациенти на зъболекаря ми.
«Още от дете (насън или наяве, не винаги можех да отделя сънуваното от реалното) ме посещаваха видения, които по-късно се сбъдваха в реалния живот. По времето, когато бях бременна с първото си дете, полегнах да си почина и ми се привидя, че пътувам из селото си с чудновата колесница и държа в ръце умиращо момиченце... И още в полузабрава изведнъж чувам повелителен женски глас: «Ставай! Ставай! Вземи торбата с топлия хляб и раздавай хляба на хората!» Този глас ме събуди. Скочих, но видях, че съм у дома в Тбилиси, че край мен няма никаква жена. Но може би, ако тогава бях тръгнала да раздавам топъл хляб на хората, дъщеря ми би останала жива...
Раждането беше тежко. Настаниха ме в изолатор, а когато донесоха момиченцето, бях така изморена, че кой знае защо реших, че детето не е мое. Може би съдбата ме наказа за това? Единадесет дни лежах с момиченцето в изолатора и през всичките тези дни бяхме на границата между живота и смъртта. А на единадесетия ден Ема изведнъж въздъхна, съвсем като възрастен човек, и ме изгледа с такъв поглед, че той прониза душата и сърцето ми. Тя не откъсваше очи от мен. Тя цялата се сгърчи и ми се стори, че успя все пак да каже: «Мама...»
Вината пред това дете ще ме мъчи цял живот, но съм благодарна на съдбата, че все пак ме дари с великото щастие на майчинството. Расте чудесният ми син Вахо. Той е, който ме научи на любов, готова на всякакви жертви. Той е, който ми даде необятни сили, когато осъден от лекарите да се сбогува с тоя свят, спокойно ми прошепна: «Знам, че ще ме спасиш...»
Мисля, че е грешка, дето майките са се отказали от люлчените песни, дадени им от самата пририда, която нищо не прави току-така. Чух и предположението, че оформянето на детето «вътре в майката» - продължава седем месеца, понеже това е число, особено обичано от природата ( седем цвята на дъгата, седем тона в звукореда, думата «седем» в много пословици и поговорки...), а през останалите два месеца природата рисува по дланите ни тайния код – оня път, който всекиму е писано да извърви, смееки се и плачейки, умирайки и раждайки се наново в чудия живот.
Веднъж в детството си бях премахнала брадавиците на една моя приятелка. Като разбрах, че възможностите ми учудват околните, започнах да експериментирам с близки и приятели: много неща те възприемаха като чудо. А няма никакво чудо. Всеки жив организъм, включително и човешкият, е заобиколен с онова, което засега условно се нарича биополе и което лесно се възприема от хора с повишена чувствителност
Мъжът ми се отнасяше скептично към способностите ми. Убеждаваше ме, че съм нямала никакви особени способности, че това било случайност или фантазия, че например и той самият имал не по-слабо от моето биополе. Но когато на носа му цъфна цирей, а сутринта трябваше да отиде на прием при министъра, той така жално ме погледна, че цяла нощ си държах ръката върху носа му: и към седем часа сутринта Виктор пак си беше неотразим и елегантен. Но още същата вечер благодарността му се изрази в изблик на гняв: хорските жени като жени, само неговата – вещица.
Неин стих
Щастливите здрави хора
са моята Атлантида –
вървя натам –
о - скоро
светлика неин да видя.
Крача натам през ропот,
обиди, беди и рани,
за да блести доброто,
тъй както звездата ранна.
Крача натам крилата,
излитам над скръб, умора,
вярвам на светлината
и със завистта не споря.
Из книгата «Ръцете си слушам» от Джуна.
Просто вярвайте в чудеса, те тогава се случват! От Светлана Лажова.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Виктор, вкара ме в размисъл!!!
-
ОРЕНДА
-
Златна моя Нели, прегръщам те!!! Karaman (Сириус Надежда), благодаря, успех и на теб!!!
-
До болка познато. Успех!
-
Светлана-Светлина! Определено не се лъжа. То се усеща, Лажова.
-
Скъсани няма! Батко, радвам се, че се запознахме!!! Беше прекрасно!!!
-
Ама се понаредих и аз тук, на Голямото четене! Светлана, в Панагюрище най-добре да ни попрепиташ като четем толкова много, дали толкова много помним. Много като количество и много като качество. Аз ще се наградя с малка ракийка, ако не ме скъсаш на колоквиум!
Може ли с вратовръзка да се появя?! -
Юлия, права си!!! За съжаление и да се самоунищожава...
Скъпа ми, Нели!!!
"Букай е от тези личности, които са щастливи, че "сами са изградили себе си". Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии - продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества." До тук имаме много общи неща с Хорхе Букай.
"Днес книгите му са преведени на повече от двадесет езика и имат над 2 милиона продадени екземпляра по света." Само ето тук мъничко се различаваме. Ама то за няколко бройки няма да го правиме на въпрос. Благодаря ти за сравнението, дано не ти се разсърди!!! -
Пишеш увлекателно за мен, Светлана! Вярвам в силата на природата! Човек е съвършено същество и има способността да се самосъхранява! За съжаление и да се самоунищожава...
-
Рия, моля те, да не бъркаш там, където не ти е работа! Про...ратура, ще ти кажа аз! Ти да не си започнала работа като следовател, та си вреш носа навсякъде?! Досъдебно производство, сезирам, оптимизация...Много служни думички, много. Това не е за средни умове. Само една думичка разбрах, но няма да кажа коя е. И все пак ти благодаря!!! Ти ме подсети за упражненията за уголемяване на моите две брадавички. Чао, ще си правя автогенен тренинг. Не, чрез сугестия ще си внуша, че са ми се уголемили...Идейно!!! ЛУДЕТИНО!!!
-
Може ли само да попитам, като махна брадавиците на твоята приятелка, да не би да ги сложи в екваториално- меридианната област на мъжа си, а? Та все го хвалиш колко бил добър? Тая работа няма да я оставя така. Ще сезирам проКУРатурата, да образува досъдебно производство с/ у теб, за оптимизация в мъжките атрибути...
-
Благодаря ти Феичке!!! "Стана ми светло, Светле!" И си спомних как бабушка ми казваше: Свет, зажги свет! Светле, запали светлината, /лампата/. Добре, че съм светла, а не мургава, та поне ми отива името.
Йосифова, слушам!!!
Нели, мисля да пиша разказ, но ще почета малко за вас!!!
Агапея и аз мисля така!!! -
Има много чудеса, но най-красивото е Любовта...поучителни истории!
-
Светле, благодаря за поредния интересен урок!
Чети и ни разказвай!
( Почти като Хорхе Букай ) -
Слушай, я тази кристална сфера я вземи в Панагюрище. Че и аз имам въпроси.
А за горещичкото ще ти разкажа. -
Благодаря ти! Стана ми светло, Светле!
-
Елишка, нали знаеш, че от страни се вижда по-хубаво, така че моля те не ми възразявай! И съм малко по-голяма от теб, имай ми уважение. Аз как те слушам?! Ето, няма да купувам никакви свещи, дори ароматизирани.
Ена, три пъти ти благодаря!!!
Весела, ще ти отговоря, само да си взема кристалната сфера. Така...О, какво виждам?! Значи ти...О, какво е това, страхотно е?! Не, не е удобно пред хората, толкова е горещо и интересничко. Да, ще се наложи да ти го кажа лично. И вече имам някои въпроси, как го правиш бе, момиче?! -
Да си призная и аз имам такива способности. Веднъж (отдавна), когато бившият ми съпруг все още не ми позволяваше да карам кола сама, защото съм можела да катастрофирам (бях чисто нов шофьор все още), му рекох, че то и с него може да се случи. И да ти кажа, плюх си в устата сякаш - излезе и на 100 метра от нас го трясна автобус. Като се върна ми рече само: "Вещица!" и ми даде ключовете за колата. А пък съвсем наскоро, зет ми реши да отиде с колата до магазина да купи хляб. И понеже е близко, реши че не му трябват документи. Вземи ги, бе човече - му казах - на ъгъла на нашата улица е 6-то Районно. А той - не, та не. Да, ама не. Точно след 5 минути ми позвъниха: "Елате да си приберете изпадналия германец, че нищо не му разбираме, а и документи няма!". И той ми рече: "Hexe", ама късно разбрах, че ми е казал вещица на немски. Щях да го оставя да си виси до сутринта в полицията.
Ай сега, кажи ми, Светланчик - вещица ли съм или екстрасенс! -
!!!
-
Хех, Светле, моето биополе има обратни свойства - не привлича, а отблъсква. Никой не може да се лепне за мен за дълго време, без да разбере к`ва вещица съм
Стига пък ти, свещи ше взимаш. Без ток и свещи, ще е по-интересно -
Елица, ще дойда лично да те взема и...цяла вечер сме на дансинга!!! И бъди сигурна, че тока няма да те тресне, но ти разтрисаш с твоите стихове. И кого ли ще разтресеш с твоето биополе, та да не може никога да се отлепи от теб?! Само да го пожелаеш, можеш!!! Но добре, че ме предупреди, ще купя свещи, ако все пак някой те ядоса на партито!!! Дали да не те ядосам, за да...стане по-романтично и да проверя тази ти способност?! Вещица или добра фея си, ще разбера съвсем скоро?!
-
Психиката е голяма работа
Явно не само майка ми е луда. Тя си е втълпила, че аз имам способности и ме кара да и правя сеанси... и аз правя, щом си вярва, че и помагам. Всъщност, сега като се замисля, чудно ми е откъде знам как се правят, нямам спомени, но е точно по същия начин. По принцип, от малка ми се случват странни неща, особено когато съм ядосана. Най-често стават къси съединения или гърмят крушките над главата ми. Не знам дали и какво биополе имам, но сигурно някой ден ще ме тресне тока
п.п. Как с кого ще танцуваш? Каня те на танц -
Петинко, прегръщам те и една сълзичка се стича, не й се седи на топло... Защо няма да дойдеш, защо?! Аз с кого ще танцувам в Пазарджик?! Ще ти пиша отсъствие!!!
Знам, че вярваш, Джейни, знам!!!
Ти ме разкри!!! И имаш някакви способности, кога ще ми гледаш...на ръка Грег, не на чаша водка?!
Галена, тук май взаимно се заразяваме с добро!!!
Речено-сторено, пу съм до теб! Доре, внимавай какво си пожелаваш, щото може да се сбъдне. И после няма отърване. Дано ни стигне времето да се наговорим!!! -
Чудееее! Може ли вдругиден да се лепна за теб? Не че нещо ме боли... ей тъй - профилактично. Пък малко вещерско няма да ми навреди. И моля да се разберем - пу съм първа!
-
Благодаря ти за това четиво!!! Слава Богу, чи има токива хора! - като теб!Светло ми стана!
-
Хей, това беше много добро, а чудеса стават. Знам го.
Усещах аз, че има нещо вещарско в теб. -
Вярвам в светлината Светле, и в чудесата!
И се радвам, че има хора като теб!
Благодаря ти! -
Благодаря ти, Светланчик*!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
