Продъжение от книгата

- Цено, дай тюлбена! - викна той.

    Жената подаде тюлбена и Геро капна върху него. След туй го размаза и постави върху гърдите на Ламби. Крачетата натри с подсолена вода и ги пъхна във вълнени калцуни.

- От мен толкоз, а от дядо Господ повеч- изрече той.

   Едрата му като шиник ръка, по която се виждаха тук-таме синкави очертания, които се спускаха до китката и се губеха, се разтвори и направи кръст. Така правеше майка му, когато гонеше злите духове от тялото му. От нея той помнеше, че от памтивека, старите хора лекували телата на грешниците и молели Господа за опрощение. Така са викали ангела-пазител, който покровителства духа на телата. А на малкия Ламби беше нужен този ангел, който да помоли Господ да спаси детето. След половин час ангърът спадна. Детето започна да диша по-леко. Големите му сини очи потрепнаха и от устните му се изтръгна "мамо".

   Чана Цена с алени бузи приведе глава, долепи устни до прозрачното телце, след туй прегъна колене и целуна грубата ръка на Геро.

- Бог да ти даде здраве и живот, та още дълго да цериш людете!

- Не тъй, жено! Кво ли съм направил? На Господ благодари, че ти спаси чедото! Туй му е писано. Да живей и радва дома ти.

- Знам та аз, теб и дума не щеш да чуеш. Ше приготвя софрата, поне да си похапнеш. Тъй де. Една чашка ракийца от оная, анасонлийката и малко луканчица. С добро ше та поменуваме. Па и Ламби кат отскочи на години, ше знай, що добро си му направил.

   Геро сви нозе и седна на трикракото столче. Цена приготви софрата и разля анасонлийката.

- Ей, сегичка и кисели корнишончета ше  турна! - изрече тя и хукна към мазето.

   Върна се и захортува:

- Пийни, пийни! Хапни от корнишончетата! Бог та е дарил с благо сърце, та да цериш болките на людете.

   Оттук-натам, за Геро настанаха добри дни. Людете го почитаха. Неговият мед лекуваше мало и голямо. И сега, в окадената от тютюневия дим кръчма, той сърбаше от оканичето бялата течност и по вирнатия му мустак малка капка играеше фантастичен танц и се плъзгаше по долната челюст на меката плът.

   Отсреща Сандо, който беше дошъл от циганската махала с целия си майчин и тейков род, бършеше с опакото на ръкава си стичащата се мазнина от препеченото шишче и запя: "Очи чьорнае". Алито, от горната махала, му пригласяше с поочуканата си вече цигулка, която остана от дядо му Асан. Сандо изопна едрия си като бивол врат и под ритъма на старата, циганска песен, закърши едрото си туловище. Пандо и Гондолата бавно се изправиха и като два мечока заиграха невероятна клоунада. Ракийката беше казала своето.