- Цено, дай тюлбена! - викна той.
Жената подаде тюлбена и Геро капна върху него. След туй го размаза и постави върху гърдите на Ламби. Крачетата натри с подсолена вода и ги пъхна във вълнени калцуни.
- От мен толкоз, а от дядо Господ повеч- изрече той.
Едрата му като шиник ръка, по която се виждаха тук-таме синкави очертания, които се спускаха до китката и се губеха, се разтвори и направи кръст. Така правеше майка му, когато гонеше злите духове от тялото му. От нея той помнеше, че от памтивека, старите хора лекували телата на грешниците и молели Господа за опрощение. Така са викали ангела-пазител, който покровителства духа на телата. А на малкия Ламби беше нужен този ангел, който да помоли Господ да спаси детето. След половин час ангърът спадна. Детето започна да диша по-леко. Големите му сини очи потрепнаха и от устните му се изтръгна "мамо".
Чана Цена с алени бузи приведе глава, долепи устни до прозрачното телце, след туй прегъна колене и целуна грубата ръка на Геро.
- Бог да ти даде ...