Майка му беше сложила къшей от коледния хляб на полицата.
- Това е да станат житата през лятото по-високи - изрече тя.
В края на вечерята Павлето се търкаляше върху сламата, но само на една страна. От майка си знаеше, че това се прави, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат на една страна. Всички запредоха една жица от кълчища, за да ходят надалеч пчелите и пак да се прибират. Бъдникът гореше в огнището. Баща му се провикна:
- Жено, дай малко лук и сол! Щото, кат са нарече по люспите на лука, ше са види какво ше е времето секи месец.
Павлето хвърли житени зърна в огъня и те силно запукаха.
- За добро ше е, сине. Здраве и берекет ше у дома ни - изрече Стефана.
Тази вечер парата от питата се падна на момчето. Много радост преживя то. Майка му го гледаше и сълзи напираха в очите ù. За какво ли си беше спомнила?
Навън се чу: "Ой, Коледа, мой Коледа". Павлето излезе. Хлапето на комшиите, едва пет годишно, тичаше между коледарите. То беше котката. От време на време изчезваше. Виждаше се ту в една, ту в друга къща. Беше се научил да мяука. Предупреждаваше, че идат коледарите. А те бяха така нагиздени. На калпаците им китки, на някои венци, с нанизани червени бучки захар. Тук-таме сушени сливи, стафиди и пуканки. Стопаните ги даряваха с краваи, пари, боб, брашно, вино, повесма, кълчища и какви ли не още неща.
На утрото коледарите се събраха в къщата на главния коледар, за да си поделят даровете. Направиха голяма трапеза. Парите отделиха за училището и църквата.
Имаше търг на моминските краваи. Всеки момък се стараеше да откупи кравая на изгората си. Обявяваха стоката, т. е. кравая на момата. Чуваха се подвиквания, подсвирквания.
Всичко мина, отмина. Всичко остана в миналото. А сега Павлето забърза към католишката махала.
Следва продължение.
© Мария Герасова Всички права запазени