5.06.2010 г., 11:08 ч.

Продължение от книгата 

  Проза » Повести и романи
629 0 1
1 мин за четене

   На жените не се позволява да влизат в иконостаса. То е само на посветилите се и мъжете.
   Но със своята героична смърт за христянската вяра, Мария се превръща в светица и заема място в олтара на царските двери. Оттам тя изрича пророчеството на султан Мурад, което става по-късно. Той умира, защото е правил грехове, а нищо не остава ненаказано в пространството.
   Убийствата на невинни хора, оскверняване на църкви и превръщане в джамии, узурпиране на чужди територии, са най-големите грехове, които човек може да направи.  Не е ли по-добре да дава всеки Божи ден равносметка на своите деяния? Негативните, да ги осъзнае и да се старае да не ги повтаря повече. Колко е нужно на човек? Защото животът е кратък на земята. Докато се обърне и вече го няма.  
   Отнякъде Павлето беше чел, че при християните дясната страна е на честта, а лявата на греха.
    В сцените, изобразяващи Христос,  покаялият се крадец е от дясната страна, а другият от лявата. Дева Мария и църквата са от дясната страна на Св. Йоан, а Синагогата от лявата.

   С дясната си ръка царица Мария поставя трите предмета пред черковния вход – свински бут, железен кръст и иконата на Света Богородица.
  Една ръка значи клетва и спасение. Ръката е сложен символ. Тя покровителства и удря, лекува и ранява, благославя и осъжда.

   Броят на предметните знаци е три – свещеното число, числото на съвършенството. 
   Самият Константин, за да увековечи кръста, който забелязал на небето преди битката с Максенций, наредил на императорския му знак да бъде изобразен кръст със следния надпис: “С този знак, ще победиш.” Оттогава кръстът започнал да се поставя на къщи, църкви, площади.
   На  14 септември се почита  въздигане на честния и животворящ кръст Господен.
   Павлето се замисли за миг и произнесе гласно: “Спаси, Господи, твойте люде и благослови! Дарувай на православните християни победа над враговете. Запази ги с твоя животворящ кръст!"  
   Кръстът е пазител на цялата Вселена. Той е украшение на църквата, сила на управниците, твърдина на верните, слава на ангелите и поражение на демоните. Вертикалната му страна означава сила, живот, действие, мъжко начало, а хоризонталната – мир, покой, първични води, женско начало.

Следва.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??