Каменко подскочи във въздуха, след което рипна няколко пъти на земята и заигра нашенското. Незнайно от къде, се появи Дечо с гайдата и засвири една, та пушек се вдига.
- Айде, хопа, ха… Ха така, айде де… Па тъй ли, не тъй. Бравос, Камене - подвикна Миловид.
Четиримата заподскачаха под звуците на гайдата. Тълпата само това чакаше. Дечурлигата се шмугнаха сред нея. Чуваше се веселият им смях. За миг всичко затихна. Настъпи тишина.
Павлето приближи до Федьо и замоли:
- Федьо, дай едно късметче!
- Земи си, момче! Ей, животинче, дай на момчето късметче!
Хамстерчето завря муцунка между листчетата и захапа едно от тях.
- Ето. Земи го, момче! - подкани Фредьо.
Павлето взе листчето. Разгъна го и зачете: “Първа любов, първа севда. На добро ше е. И тя те люби.” След това го загърна и пъхна в джоба на панталона. Постоя още малко и тръгна към къщи. Беше неделя. А майка му вече го чакаше. Утре вечер щяха да ходат с Вяра на концерта на мандолинния оркестър.
Незнайно защо, си спомни нещо, станало през 1856 година. Случайно беше разгърнал стар "Цариградски вестник", пожълтял с времето си, останал от дядо му Станьо. Авторът е пожелал да остане анонимен. Българин по произход, той се чувстваше съпричастен на всички християни. Там пишеше: “Ритуалът се изпълнява от всички висши турски сановници, без каквото и да е съгласие от потърпевшите. Пишат от Пловдив, че тамошният Мал Мюдир (управител на нахия) потурчил едно маловозрачно момиче и 15 дни с голям обред го разхождал на образованите му везде по града, последван от безчислено множество от турци на коне, с тембелици и други веселия. Потурченото момиче е облечено със сърмени шите дрехи. Всички околни бейове или приглашени на този безместен празник, даже и всичките мезлични ченове и сам Салит паша присъствал на обреда. Това приключение много наскърбило християните, като гледали беззаконните тия поведения да се правят от същите управители."
Следва продължение
© Мария Герасова Всички права запазени