8.07.2010 г., 20:26

Продължение от книгата

789 0 0
2 мин за четене


Цер  не се зема през тая седмица и не берат се никакви бурени, освен в събота срещу Задушница, която се случва през тази седмица: още и цвете не се бере, и никакъв разсад не правят, защото се бил изресявал. През русалската седмица всички българи отиват на място с водоизточник, където водата не е течаща (не е река, поток, вир ). Тук ролята на водата е да осигури здраве и благополучие. С нея се извършват няколко действия: външно - измива се тялото; вътрешно - поглъща се известно количество; гадае се върху пълен съд - престоява една нощ на луна (на звездите), за изхода на болестта. Обща е вярата и надеждата в раждащата и и здравословна  функция. Посещението е колективно, а лечението индивидуално. Има още няколко определени места, наречени Русали, дето през тази седмица болните от разни страни на околните селения ходят на изцеление. Таквиз места днес се познават само две. Едно в България, в Търновското окръжие, в полето някъде към река Росица и другаде в Тракия, в Пловдивско окръжие, някой си наричан Богдан.
   Русалите, които са на Богдан, стават близо до една локва (гьол) и на този Русал ходят на изцеления онези, които имат гуши (оток на шията си) и вземат от водата на локвата да пият, за да им се развалят гушите. Болните лежат под едно кичесто дърво. И до главата на всеки болен турят по един разстлан съд вода, нагребена от локвата. Водата в съда лежи на открито през нощта и на сутринта гледат що се намира в нея и по това прокобят за изцелението на болните: от тази вода после пият и мият се за изцеление.
- Виж, мале! От нес започвам да пиша книга, затуй чета. Нек людете научат, че няма що да се срамуват, че са българи. Туй, що е българско, се е наше. Един народ с таквиз традиции и обичаи, мож да са гордее. Я виж кви българи отидоха в чужбината, да покажат пред света колко са учени и кадърни. Не ний да са учим от света, а той да са учи от нас. Има кво да земе. Един такъв народ не мож да бъде поруган, щото е силен и мъдър.
- Тъй, сине. Виж, колкоз чеда насили турският  ятаган, но никой не мож да убие туй, що е българско.
- Духът е голяма сила, мале. А българският дух свети, щото ного е изтрадал.
- И ощ има да страда, сине. Докат ги има тия, дего грабат и мамят народа ни, няма да е за добро. Хаир да не видат! Голи и боси да ходат и никогаш да не могат да са облекат. Голи, боси и гладни да скитат по пътищата, та да разберат туй, що са грабили. Закони ли? Та с тях  по-лесно да грабат. Плетат паяжините си и с тях заплитат душите на вярващите.

Следна продължение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...