ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ
Неусетно дойдоха Великденските пости. Природата, облечена в булченска премяна, чакаше своите чародейки.
Днес е Лазаров ден. Така го наричаха от време оно. Две каматни госпожици бързаха по прашните улици, с кошници в ръце. Портите на търговеца Викаро бяха открехнати. Той очакваше отдавна тия гостенки, които носеха на неговата Ема радост. С идването на пролетта, тя навърши осемнадесет. Красив оазис от спомени я връщаше в детството. Навън се чуваше закачлива песен: "Ой Лазаре, Лазаре, тук са ни казале, че има мома за женене. Доде е вино червено и тая бистра ракия."
Девойчетата се прилижиха към къщата на търговеца. Той подкани:
- А влизайте, де! В наша къща секи иде. Ей ти, кукуряче! Дай насам кошницата, та да видим Лазарка как е натъкмила яйцата! - Дъще, донеси от оная китка
босилек, та да накичим момите!
Ема се шмугна в къщата, отбра от панера най-едрите яйца и тръгна. От градината накъса босилек и се приближи към лазарките. Накичи красивите им главици.
- А със здраве, госпожице!- огласиха двора момичетата.
- И на вас здраве!- отвърна Ема.
Те тръгнаха и тя махна след тях с изящната си, нежна ръка.
По прашните улици вървяха скупчени калабалък девойчета, нагиздени с новите си носии, които скоро бяха извадили от старите скринове. С кенарените ризи, по чиито ръкави бяха накацали като пеперуди пъстроцветни дантели, с чохите си сукмани, с шари в долния край, препасани през кръста с престилки на каре, а широките колани със сребърни пафти, придаваха неописуем вид на пищните им фигури. Под лъчите на утринното слънце алтъните-нареди по шест, седем върху гърдите им, излъчваха невероятна светлина , а синците, които тук-таме се виждаха, бяха в унисон на синьото небе. Чевретата им бяха окичени с букети, цветя.
© Мария Герасова Всички права запазени