10.09.2009 г., 11:53 ч.

Продължение от книгата 

  Проза
471 0 0
2 мин за четене

Първи ден. Полкът се изтегли по шосето за 37 минути. Много от оръдията и раклите потеглиха неохотно. Ставаха много заплитания на тегличките от дърпането на отделните коне във впряговете  от несъездването на конете и непривичката им в подобна дапряжка, и от липса на навик. Почивките се правеха след 50 метра ход. При село Садово се даде голяма почивка, за да се нахранят войниците. От тук се изпрати млад офицер от шеста батарея Пею Ганев с по един подофицер от батарея, за избиране на място на бивак, а в село Папазли и квартири за офицерите и войниците. Които нямаха палатки и шинели, кухните заедно с квартиера, завеждущия прехраната, ключарите и фуражните припаси бяха изпратени в осем часа сутринта.
   За приготовление на съестните и фуражните припаси бе телеграфирано на реквизиционната комисия в село Папазли още от 22 септември вечерта. Завеждащ прехраната намери всичко готово. Полкът пристигна в Папазли  в 17 часа. Бивакът беше избран  в ъгъл между Чирпанското и Борисовградското шосе. За неимащите платнища и шинели войници, бе отделено училището, където беше и офицерската трапезария. Фуражът беше отварян при конете на всяка батарея и яденето на войниците беше почти готово.
   През време на марша, командирът пропътува с всяка батарея или често пропущаше полка пред себе си. Забелязани бяха много нередности, предизвикани от незнание, неумение, умора, липса на окомер, предвидливост от практически похвати и инициативност от началническия персонал.
   За изнемогването на конете прислужниците не искаха да знаят. Те през всичкото време се возеха на оръдията и раклите, и на които окачваха почти всичкото си снаряжение. Така оръдията приличаха на чергарски мулета, но не и на артилерия. Затова командирът събра офицерите и даде нареждане. След това даде указание за дисциплината на марша: как да се отнасят с мирното население, с имота и частта им. Да не се поддават на увлечение от чувства. Всякога, когато последните ги увлекат в някои лоши постъпки, да се поставят на положение на тоя, спрямо когото ще я извършат, като се придържат към общочовешката мъдрост: "Не прави никому това, което не искаш да ти правят!"
   Времето на сутринта беше студено, облачно и ръмеше дъжд. Към десет часа росежът престана, но си остана облачно и приятно за пътуване - нямаше прах и задух. Войниците бяха бодри духом. Навсякъде, където спираха по селата, весело се шегуваха и макар по облеклото  си да нямаха войнишки изгледи, но имаха войнствено съзнание и се държаха достойно. В тоя ред продължи марша до Т. Сейменъ. Разстоянието от Пловдив до село Папазли е 208 километра, което се взема за четири дена.
24 септември - от Пловдив до село Папазли е 25 километра, шосе.
25 септември - 8 часа сутринта. Начело с пета батарея потегляме за Чирпан. По късия мост на Марица се премина реката в брода. От местните власти знаехме, че е дълбок и тесен, затова заобиколихме 7 километра през Борисовград. В 11, 30 часа бяхме в Борисовград, където направихме голяма почивка. Събраните в Борисовград сведения за моста на Марица бяха много противоречиви. Затова се изпрати командира на 3-та батарея поручик Рачевъ, за да ги изследва. Той донесе, че устоите били здрави, платното на много места пробито. Пред нас обаче минал един военен автомобил, но командирът на полка го преварил и минал моста. Оръдията и батареята трябва да преминат на определена дистанция. Поради неспазване на дисциплината, полкът се разтегна, за което се събра след два часа.
   Пътят Папазли-Борисовград е 35 километра.
Следва продължение.

 

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??