18.10.2009 г., 23:38

Продължение от книгата

878 0 0
1 мин за четене

Наближаваше Варвара. Хората го свързваха със следващите два  дни. Сава на петия, а Никулден на шестия. Казваха: "Варвара  вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава. Варвара наричаха още Варварица, Варваринден, Варванден. Думаха, че била закрилница от болести. Празнуването ú било свързано с  предпазването от шарка. Денят се почиташе за Баба Шарка, за цветенисто, за сипка, за които жените, особено с малки деца избягваха всякаква домакинска работа. Някой забраняваха да се вари боб и леща, за да не остави шарката белези, големи колкото тези зърна. На този ден се месеше хляб с квас, ядеше се кисело зеле и лютиво, за да не се гневи болеста. Приготвяше се вариво от жито, царевица и се подслаждаше с мед. От тях раздаваха на децата и съседите, за да подгони и умилостиви "сладка и медена баба Шарка." Жените месеха малки, пресни питки, мажеха ги отгоре с мед, петмез или разтопена захар и ги раздаваха за здраве на децата. Като подаваха питката, избягваха да споменават името на болестта.
   Вечерта преди Варвара се слагаше обредна трапеза с хляб (колак, кравай, харман) и се кадеше с палешника. На трапезата се палеше домашно приготвена свещ, наречена варварска, която се запазваше и палеше при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка.
    Този ден Павлето вървеше по калдъръмената улица бавно, с наведена глава. Споменът за момичето не му даваше мира. Той прекоси Джумаята и продължи надолу. Стигна до Куршумхан. Наричаха го още Кервансарай. Куполът на покрива му беше облицован с куршум и лъщеше под лъчите на утринното слънце. Чешмата с няколко чучура, в чийто каменно корито можеше да се напоят петдесет коня, се открояваше на фона на хана. В западният край на двора се виждаше чешмата с двата чучура. Изгради я Хаджи Гьока Павлов в памет на Алеко Констнатинов. На мраморна плоча с черни букви беше написано: "За спомень на Българский любимъ и незабравимъ син Алеко Константиновъ, убит на 11- ий май 1897 година от чадата на денътъ. Пийте, братя и помнете невинний Христовъ последователь, Алека!"  
   Павлето спря пред хана и се загледа.
                                                Хаджи Гьока Павлов
Следва продължение

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...