Продължение от книгата

Наближаваше Варвара. Хората го свързваха със следващите два  дни. Сава на петия, а Никулден на шестия. Казваха: "Варвара  вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава. Варвара наричаха още Варварица, Варваринден, Варванден. Думаха, че била закрилница от болести. Празнуването ú било свързано с  предпазването от шарка. Денят се почиташе за Баба Шарка, за цветенисто, за сипка, за които жените, особено с малки деца избягваха всякаква домакинска работа. Някой забраняваха да се вари боб и леща, за да не остави шарката белези, големи колкото тези зърна. На този ден се месеше хляб с квас, ядеше се кисело зеле и лютиво, за да не се гневи болеста. Приготвяше се вариво от жито, царевица и се подслаждаше с мед. От тях раздаваха на децата и съседите, за да подгони и умилостиви "сладка и медена баба Шарка." Жените месеха малки, пресни питки, мажеха ги отгоре с мед, петмез или разтопена захар и ги раздаваха за здраве на децата. Като подаваха питката, избягваха да споменават името на болестта.
   Вечерта преди Варвара се слагаше обредна трапеза с хляб (колак, кравай, харман) и се кадеше с палешника. На трапезата се палеше домашно приготвена свещ, наречена варварска, която се запазваше и палеше при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка.
    Този ден Павлето вървеше по калдъръмената улица бавно, с наведена глава. Споменът за момичето не му даваше мира. Той прекоси Джумаята и продължи надолу. Стигна до Куршумхан. Наричаха го още Кервансарай. Куполът на покрива му беше облицован с куршум и лъщеше под лъчите на утринното слънце. Чешмата с няколко чучура, в чийто каменно корито можеше да се напоят петдесет коня, се открояваше на фона на хана. В западният край на двора се виждаше чешмата с двата чучура. Изгради я Хаджи Гьока Павлов в памет на Алеко Констнатинов. На мраморна плоча с черни букви беше написано: "За спомень на Българский любимъ и незабравимъ син Алеко Константиновъ, убит на 11- ий май 1897 година от чадата на денътъ. Пийте, братя и помнете невинний Христовъ последователь, Алека!"  
   Павлето спря пред хана и се загледа.
                                                Хаджи Гьока Павлов
Следва продължение