- Ам и птичките обичаше той. Думаха, че имал в дома си няколко кафеза с кардаринки. Често им свирил с окарината. А те в хор му пригласяли.
- Ей, момче - провикна се Чеко. Стига веч. Ай да  идем при  другите!
   Забързаха се и се преобщиха към групата.
   От време оно, между Бунарджика и Сахаттепе имаше голямо блато. Думаха му Гюлбахчанското. През турско му викаха "Морско око". Водата му беше зеленясала от дебелия пласт жабуняк. Жабите квакаха денонощно. Гъмжеше от червеи, пиявици, водни бълхи, охлюви - плоскаци, малки рачета и циклопи. През лятото имаше комари. Летяха и разнасяха зараза. В средата се виждаха гредите на разрушени сгради, които стърчаха над насипа. Това бяха останки от недовършената железопътна станция на Хиршовата железница. Бяха изоставили проекта, защото сметнали, че ще бъде далеч от железния път.  Тук-таме се виждаха и ръждясали вагонетки, железа от теснолинейката, а децата си играеха с железарията. По едно време общината беше наредила в блатото  да се хвърлят боклуците, та да може да се запълни и пресуши. Говореше се, че тинята му ще бъде изгребана, а на дъното му ще поставят камъни и ще го превърнат в рибарник. Но и това не стана.
   Групата стигна до мястото, към което беше тръгнала. Чуваше се пърхане на криле. Прелитаха птици във въздуха.

   Бай Чеко извади пушката, която беше останала от времето на дядо му Сотир. Сложи два патрона в цевта и се прицели в една излитаща авлига. Животното запърха с крила и се повали на земята. Той се забърза, вдигна го в ръцете си, зави с връв двата му крака и закачи на кожения си колан, който препасваше кръста му. Цимбара беше наблизо и реши да се закачи с бай Чеко.
- Е хей, голям мерник имаш бре, челяк! А кат та гледам. Не си чак толкоз. Инак, ушите ти са кат на катър. Наострил си ги и заборавяш за другите.
- Не са закачай бре, Цимбаре! Че как мий накипяло още от дома! Булката ма ядоса. Иди, дума, нахрани телето, че аз имам работа! А време беше да тръгвам. Дигнах ръка срещу нея, а тя  са разписка. Изфърчах кат тапа на улицата и ето ма.
   През целия ден авджиите си разменяха закачки. Добре, че никой не се ядоса. Всички бяха доволни от улова. Прибраха се в сумрака. Минаха край Кирхане махала.
Следва продължение