18.02.2010 г., 14:13

Продължение от книгата

845 0 0
2 мин за четене

    Целият град говореше, че в цар Борисовата градина, господата Морозов и Божинов, там, дето е бюфета, ще откриват художествена изложба.
   Сутринта Павлето стана рано. Закуси набързо и излезе. От време на време потичваше и подсвиркваше с уста. Беше му весело на душата. Спря пред бюфета на градината. Имаше много народ.   Момчето влезе и спря пред първата картина, която се изпречи пред погледа му. Красотата на пролетната природа го омае. За малко да политне назад. Вътре имаше много народ, но никой не искаше да купи от картините.
   Преди години, учителят-художник Гочо Савов уреди първата групова изложба на южнобългарските художици. Но явно хората не бяха подготвени да приемат новото. На ниско ниво беше още съзнанието им.
   Първата изложба беше уредена през 1889 година, в залата на Народната библиотека, от учителите в мъжката гимназия, господата Мърквичка и Антон Митов. Но от тогава беше минало доста време. Мърквичка беше роден през 1856 година в село Видима - Чехия. През 1882 година беше назначен за учител по рисуване в мъжката гимназия. Тук той се оформи като голям художник, който рисуваше картини от българския бит.
   Павлето пътърси с поглед господин Морозова. Зърна го в дъното на изложбената зала.
- Учителю, учителю, сакам да уча при тебе рисуване! Речи, можеш ли да ма земеш?
- Момче, туй учение е трудно. Ней  за секи.
- Нищо, сакам да уча!
- Нек да свърши изложбата, та тогаз ше видим! Знайш къде да ма намериш?
- Айде, учителю.
   Тази година за момчето беше особено щастлива. Завърши мъжката гимназия с отличие. Когато го обявиха за пръв, той видя в очите на другарите си тъга. Но не можеше нищо да направи. Пръв беше и с поведението си. Помагаше на другарите си с каквото може. Приятелите му го обичаха. За тях, той беше най-добрият. Дори  когато Сокола намалил успеха си, защото майка му почина и той не можеше да изживее загубата ù, Павлето ходеше всеки ден у тях, за да му помага в учението    Двете момчета станаха големи приятели, а и в учението бяха на едно. Завършиха с еднакъв успех, с малка разлика.
А сега Павлето имаше влечение към рисуването. Пък нищо не се знае. Може би съдбата беше му отредила изненада. Тогава и неговите картини ще се гледат. Ще    обиколи света. Не дай си Боже да стане прочут художник! Хората ще гледат неговите каритини и ще се възхищават. Това беше голямата му мечта. Обичаше и да пее. А майка му го изненада с новото пиано. Спомни си за двете красиви очи на момичето. Нямаше ли да му дойде малко множко да рисува и да свири! Влечеше го повече рисуването.
Следва продължение                                                                                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...