Проклета съм била!
Упрекват ме, че съм черногледа и проклета! Не съм, бе!!! Просто съм реалистка! Да речем, ей я онази дебелана от третия етаж Гинчето! Като слиза по стълбите и с памук в ушите я чувам как пуфти като локомотив. Прилича на диня! Така се е окръглила! Ама защото яде!!! И все се оплаква колко е зле, каква беднотия я гони, как в къщата и с трън да се завъртиш, нямало какво да се закачи. Обаче аз наблюдавам! По два пъти на ден влачи пълни торби с провизии. Народа е казал,”Тая шия не е от туршия!” Направо не мога да я понасям – хем лъже, хем дебела, хем се оплаква. Като съседката й Капка. Тя пък тънка като фуражна царевица! Как пък не качва ни грам, бе! А разправя, че яде! От сутрин до вечер! Не се уморява да плюска и нищо да не й се лепи? Не мога да я понасям! Надянала някаква дреха, а тя се ветрее около нея. Все едно е бостанско плашило. Но и то ще е като миска, сравнено с Капка. Па кой и тури това име? Каква капка е тя? Самоходна тояга! Гъне се като маркуч! Току виж, някой недовиждащ я награби да полива с нея. И децата й същите! По цял ден търчат около блока! Нямат ли си уроци, нямат ли домашни, да помогнат на тая слабоча, белки надебелее? Ама не! Търчат! Ритат топка! Да били спортували! Като искат да спортуват, да отидат на игрището, да се запишат на гимнастика! Не че съм ги набила до сега, само им се карам! И то не всеки час, защото съм добра, обичам децата! Дори не им пукам всеки път топката, след като я набарам!
Сещам се и за Иванка от първия етаж. Тя пък природолюбителка! Да вземе моля ви се, да разкопае пръстта около дърветата и да засади цветя! Не че не обичам цветята, обаче моето куче пикае там! Не съм вдигала скандал, само ги оскубах! Прехласват се по глупости! Като искат цветя, ей ги саксиите! Да си ги засадят, да си ги гледат по къщите и да им се възторгват колкото си искат! Ама обичали зеленина! Като че са крави, добитък някакъв! Не знаят ли, че по тревата има кърлежи? Ами ако някоя змия се укрие? А на асфалт има ли опасности? Не! Обаче съседите ми прости! Влече ги селото! Там било зелено и цветно. Ало!!! Който иска село, да върви там! Не ги ли виждам, как в сандъчета си посадили лук и го окопават, моля ви се! Ужасни хора!!! Вчера подвикнах на една съседка да ми хвърли боклука, че нещо съм се схванала, а тя се пули отдолу. Викам си,”не ме разбра тая смотанячка!” и направо й хвърлих торбичката с боклука. Ама вместо до нея, уцелих главата й. И какво мислите направи тази селяндурка? Развика се като заклана! А в боклука ми нямаше пълен буркан, та да я убие, само обелки от плодове и зеленчуци. Аз откъде да знам, че е оглушала? Ама очилата и били паднали и се счупили! Торбичката ги съборила! Защо не е предвидила тази ситуация? Хем не чува, хем не вижда! И аз съм виновна! Когато наводних съседите, пак мен обвиниха. Забравила съм чешмата да шурти. Като че после те ще ми плащат сметката за вода. Те ще си направят ремонта, а аз как ще плащам тази сметка? Като че те не забравят! Освен това не ги наводнявам всеки месец. Да ми се е случвало два-три пъти в годината. Какво толкова! Не ги разбирам съседите и туй-то! Случи се имен ден, рожден ден, те се събират да празнуват! И защо, питам аз? Кое му е хубавото? Станал бай Тошо на 70 години, цялата рода дофтасала! Като че от сега нататък ще ги връща назад и ще се закотви на 40! Ало, бай Тошо, почваш 71 години! Дъртак ставаш! Какво си се разпищолил и си събрал родата, като че те изпращат в отвъдното. Не му го казах веднага, а чак като започнаха да пеят! А те, вместо да се замислят над казаното, ме почерпиха с бонбон. Ама на вратата! Обаче аз чух, как някой от вътре каза, че съм била голяма проклетия и съм щяла да разваля тържеството! Какво тържество, бе! На панихида ми мирише! Като че не зърнах и по-възрастни хора вътре. И вместо да стягат чеиза за умирачка, разпищолили се край трапезата и пеят!
Човек трябва да е реалист! Във всичко! Например, слушам вчера на пейката как една двойка се диви на хубавото време, на слънцето! Въобще не виждат в бъдещето! Вярно, пече, ама ще настане суша, пек, едва ще дишаме от жега! Щом си помисля за това, и направо ми се плаче. Същото е и когото завали. Като че не знаем, че ще се разкаля, ще си нацапаме обувките, дрехите. А дъждът може да ни свари и без чадър! Това повод за радост ли е? Кажете ми вие! Изобщо не ме радва ни слънцето, ни дъжда!Ей ги и щъркелите! Прости птици! Дошли ми на студа! Спасили ги били! Ами що не си стоят на топло? Ама и те…природа било, тук им били гнездата! Да си построят там, откъдето идват! Изобщо не виждам никаква причина от тези птичи възторзи. Вчера някаква ми се изцвъка на главата! Ако можех, щях да й запуша дупето с тапа, ама не мога! Един минувач ми вика, че било на късмет, на пари! Какъв късмет, бе! Какъв късмет! На главата ти серат, а той – късмет! Късмет беше, че ръцете ми бяха заети, та не му отвъртях един шамар! Не че съм побойница! Е, случва ми се понякога, ама не повече от три пъти в месеца! Въздържам се, защото съм възпитана, търпелива и толерантна! Но как да си мълча, когато завчера едно съседче ме спира на улицата и ми казва, че ще почистваме около блока. „Хубаво”, подкрепих го аз най-културно! „Почиствайте, кой ви пречи.” „Ама всички ще се включим, та и вие”! Че защо и аз, отново питам културно. „Ами само вие мятате торбите с боклук от балкона!” Направо ми причерня. Те да не ме шпионират? Що за съседи имам? Гадини, шпиони, доносници! Те ще ми казват как да си изхвърлям боклука. Е, издърпах му ухото, да знае с кого си има работа.
Проклета съм била! Не съм виждала нищо хубаво в този живот! Това пък въобще не е вярно. Всяка сутрин, щом се видя в огледалото и виждам нещо хубаво! При това, не мога да направя никаква, ама никаква забележка за това, което се вижда!
Латинка Минкова
© Латинка Минкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Все от някои сме...Дали от тия или от ония...Важно е да сме добри.
-
хахахаха, не съм от тия, как, Сийке, ама да си дойдем на думата, посмях се с глас
-
Благодаря Дока, Харпуне и Виктор Както се казва, къде е Чудомир, къде съм аз Но в едно си приличаме - и аз си рисувам карикатурите Радвам се за вашия смях, усмивки В това време да го предизвикаш си е жив героизъм - демек, нео геройско има в мен!
-
Усмихнах се. Катина и половина. !0-тка.
-
Мамина златна,сладур.Усмихна ме,какво усмихна направо не мога да са спря да цвиля.Поздрав.
-
Благодаря за усмивката! Наистина си като Чудомир! Браво!
-
Благодаря ви, Роси, Пепи, Мариана Ирижи,Люси ,, Стойчо, Силвия, Надежда и Лиа. Нямаше ме , та не отворих страницата. Радвам се на вашето настроение. Така трябва. Да се гледа откъм веселото. Какво толкова! Наводнил ви някой, нали не е всеки ден? И прочие...Мариана, като онази ти пусне чаршафите, ти пък бъди обхваната от мераци за рисуване и понеже нямаш платно, на чаршафа. Какво толкова, просто безплатно декориране, а и няма да ги замърсиш!
-
Развесели ме и се смях со сълзи!
-
Ох, Лати, толкова много се смях! Благодаря! Такива типажи колкото искаш... Ами няма как да се видят от своя си ъгъл и със своя си акъл. Те не признават нищо освен себе си и собственото си виждане.
-
Напомни ми "Не съм от тях како Сийке..." от Чудомир,Лати,в настоящата действителност!Смешна и истинска,поднесена с неповторимия ти хумор!!
-
Браво, Лати, много се смях!! 🍀💐🌼
-
Хахахах олееее...точно от това имах нужда! Страхотно е! Благодаря ти
-
😅!!!
-
Див ужас. Добре си го нарисувала. Поздравления!
-
Не мога да спра да се смея! Благодаря ти!
-
Злободневно и шеговито, ама си е истинско! Благодаря ти, че сподели!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
