ТАМИ (Таня Панайотова)
78 172
9.08.2007 г., 14:47 ч.

Прокълнатата 

  Проза
1169 0 8
1 мин за четене
    Още в момента, в който сложи  подписа си под онзи документ, разбра, че вече си обречена. И че нищо няма да бъде същото.
     Не пожела да видиш роденото от теб дете, не пожела да подържиш, да му подадеш гръдта си. Мислеше, че така ще бъде по-лесно, но не е. И никога няма да бъде!
     Всяка вечер ще сънуваш един и същ сън: Твоето дете потъва в дълбока и мътна река, посяга с ръчичките си, недокоснати от теб, към теб и те вика. И ти хукваш към него, но заставаш на ръба и спираш - страх те е да не повлече и теб в бурния порой. И тогава идва най-страшното - един жесток и демоничен смях.  И ти тръгваш да бягаш и бягаш, но той те следва. Накрая падаш и се събуждаш. И като вълчица виеш срещу месечината, но тихо, да не чуе някой. 
     Хващаш с ръце празната си утроба. Как би дала всичко, за да усетиш още веднъж  живота в нея. Но тя е празна, като черупка на мида, като душата ти.
    А денем се вглеждаш в лицето на всяко срещнато от теб дете. Търсиш да откриеш чертите си : очите, косата, усмивката си  в това и следващото, и следващото.
    После календарът отново се преобръща и идва пак онази дата, най-страшната за теб, рождения  му ден. Но ти не празнуваш, не купуваш торта или подарък, а само свещичка за годинките му, почти като на помен.
   И ако съдбатата бъде благосклонна към теб и създадеш  свое семейство и деца, ти не ще можеш да радваш и на тях. Всяка вечер, когато ги прегръщаш и целуваш преди сън, ще виждаш в тях онова, другото - непрегърнатото, нецелунатото и неприласканото. И ще изгаряш, докато не остане нищо неизгорено в теб и около теб.
   В  един момент ще откриеш как са изтекли годините и твоето дете е вече възрастен човек, там някъде. Тогава ще се запиташ: "Мрази ли ме? Дали не ме е прокълнало за стореното с него".  Защото това е най-страшната прокоба! И тя ще те следва и  на онзи свят...
    Но всъщност има ли значение? Нима ти не превърна този свят в твой  собствен ад?

© Таня Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Таня!
    Много ми хареса!
  • Написах по принцип "Съсипваш... не за теб лично, мисля, че трябва да уточня и се радвам, че пишеш за това. Всички деца са заченати с любов. Какво се случва после? Трябва да говорим по тази тема с децата си задължително. Благодаря ти Таня!!!
  • Тами, много си права, но въпреки това разказът е много тъжен, но същевременно е и много добре написан. Поздравления!
  • Много хубав разказ! Поздрав!
  • Благодаря на всички, които прочетоха разказа ми!
    Първо и много важно , искам да направя уточнението, че не съм и никога не съм попадала в положението на тези жени. И дай Боже , никога да не попадна. Аз съм щастливо женена , с прекрасна дъщеря и знам колко е трудно да родиш едно дете, а още по-трудно е после да бъдеш родител. Тамата за този разказ дойде в съзнанието ми от една прекрасна книга по която впоследствие направиха и филм: "Бъди благословена"/втората й част е "Не се сърди, човече". В професионалната ми работа съм се срещала и с хора от двете страни и знам ,че на никой не му е лесно. Такива случаи има и ще има за в бъдеще , но ако прочетеното накара поне едно момиче да задържи детето си ,както и обществото да поеме своята отговорност и направи всичко по силите си за да помогне, ще съм доволна от постигнатото. Защото , както казваше един мой преподавател:"Няма незаконородени деца. Всички ние по един и същ закон Божий сме се появили на този свят." Още веднъж ,благодаря за подкрепата, но не за мен , а за тези момичета. Щом сте решили , че се отнася за мен, това ме ласкае, че съм успяла правдиво да предам чувствата,които според мен вълнуват тези жени.
  • Съсипваш своя живот и живота на детето си. На децата си съм казала да поемат отговорност за това, което са правили. Мен също са ме възпитавали така. Ако ти се случи нещо подобно аз съм насреща. В никакъв случай не си оставяй детето, аз ще му дам фамилията си. Не си погубвай живота, заради младежка грешка. Не ми се е налагало, но съм била спокойна, че имам на кого да разчитам. Тами, пишеш прекрасно!!!
  • Тъжно е и много истинско, но е въпрос на обстоятелства и със сигурност - труден избор. Преди година и половина брат ми си осиновиха чудесно момиченце. Само преди дни отпразнувахме втората и годинка. Като гледам как расте красива и умна, все се питам, как ли се чувства биологичната и майка. Вероятно както си описала в разказа си?! Поздрави, Тами!
  • !!!
    .......Наистина вече съм съкрушена!!!
    Ужасно боли!!!
Предложения
: ??:??