- Колко си хубава днес, колко си невероятна, колко си привлекателна, колко си... - направи престорена пауза заекът Желю.

"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:

- Благодаря ти, Желю - много си мил!

- За нищо - казвам самата истина. Ще слезеш ли при мен?

- Долу ми е студено, има дебела сянка, ще настина. Пък и де се е чуло и видяло синигерица да ходи по земята - ние сме небесни същества.

- Да, такива сте, и по-точно ти, Сашке. Ти си ангел небесен, дар свише, райска птица...

"Ако навремето мъжът ми ме сваляше така, още щях да си стоя сама като кукувица и да организирам момински партита":

- Много си галантен, Жельо! Мъжете в тази гора могат само да взимат пример от теб... но все пак не мога да сляза.

- Като не искаш, да взема аз да се кача при теб? Ще ти кажа няколко романтични стиха на уше.

 И недочакал отговор, дългоухият влюбено подскочи на най-ниския клон, после на следващия, после на следващия,  докато се приближи опасно близо. Сашка стана неспокойна:

- Внимавай, не си катерица!

- Не се притеснявай, минал съм курс по дървесно катерене.

  Докато го казваше, се изпусна и падна надолу между клоните. Минаха 12 минути, преди да успее да се свести. Стана и погледна ядно нагоре към чифта присмехулни синигерови очи.

- Айде слизай, ма - не виждаш ли, че ми се прави любов! Пролет е, направо ще се пръсна - кво ми се правиш на Лайза Минели! - избоботи Жельо с необичайно груб за един заек глас.

- Простак! - възмутено изчирика синигерицата и отлетя.

 Несполучилият любовник извади тефтерчето си и записа следната поука: "Няма правилен подход към жена, която стои по-високо от теб и го осъзнава. За следващия път да си взема прашката."