Пролетна магия
Потъваше в нейните очи и когато тя го поглеждаше за миг, искаше този миг никога да не свършва, защото тези очи го привличаха с необяснима магия.
Бяха на библейски курс и тя седеше пред него – красива и близка, но уви – той беше женен. И то не от вчера.
С жена си бяха минали през добро и зло. Първо беше доброто. Щастието, че си принадлежат един на друг. После дойдоха трудностите, битките, победите заедно, радостта от тях.
По-нататък някак си неусетно започнаха други войни и други битки - но помежду им.
Връзката им мина през пролет, лято, есен и... на прага чукаше зимата.
А сега напротив – навън беше пролет и цветът на разцъфналите сливи заливаше градските улици, падаше от клоните на дърветата на потоци и на фурии, подгонени от пролетния вятър.
Пролетта беше разцъфнала и по устните на това момиче, луничките ù танцуваха, а миглите ù сякаш галеха погледите му.
- Ти защо ме гледаш така... влюбено? – беше го издебнала в гръб на една от почивките и забивката на този директен въ ...