3.04.2013 г., 23:29

Пролетно утро

697 0 6
1 мин за четене

      Утрото днес е някак си по-различно. Слънчевите лъчи огряха прозорците на  стаята и хола и на мен ми стана толкова леко и мило. Телефонният звън наруши тишината и уюта, но докато стигна до него, той спря. Казах си: Ако на някой му трябвам, пак ще ме потърси.

      Направих си сутрешното кафе и макар че не обичам да пия кафето си сама, се запътих към терасата, която също бе огряна от слънцето и се настаних в люлеещия се шезлонг. Отпуснах се в тишината и удобния стол, загледана в градинката пред къщата.

Всяка есен я засаждам с луковици на лалета, минзухари, нарциси, иглики и ето сега забелязвам, че трудът ми е възнаграден с красотата пред мен.

       Кокичетата вече ги няма, игликите са цъфнали в различни цветове. Божура вече е подал главички, а нарцисите жълти се усмихват на слънцето и разпръскват красота. Камбанките, пораснали високо, всеки момент ще разтворят листа и ще приютят рояка

работливи пчелички, които са накацали на цъфналата върба.

       Ето живота и красотата от него. И тази година възкръсва пред мен. Толкова много обичам всички цветя, те ме радват искрено и вярно.

       Замислих се, дали и ние можем да възкръснем след смъртта? Ето, ние ходим по земята, а корените си вече почти не знаем откъде са. Защо, когато сме тук на земята, не се радваме на природата и красота? Защо се нараняваме с думи и дела? Кому е нужно това?

       Животът ми мина някак си тихо и по-отвисоко гледах на всички. Радвах се на децата, внуци около мен и винаги си казвах, не е лесно на никой. И аз съм имала проблеми в работата, някога с колеги, със здраве, но на всичко намирах добрия край

и сега почти не се сещам за това. Но на предателството не се научих да прощавам и никога не се връщах  към него. Знаех, че рано или късно истината ще излезе наяве.

Така и ставаше.

      Дали ще се справя с днешните проблеми? Не искам да променям никого и нищо.

Искам само моята истинска обич. А дали още я има? Не знам!

       А, телефонът звънна отново, значи, че все още съм нужна на някого.

 

 

 

02.04.2013 год.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които са ми прочели разказчето. Бях малко тъжна и мислите се рояха в главата. Прекрасни мигове с много любов желая на всички Ви !
  • Все още нужна...
  • Разказите ти са хубави като поезията, с която ни изненадваш!
  • Обич към цветята и размисли за живота - красиво съчетани в едно цяло.
    Дерзай, Лена!
  • Все още си нужна на някой ! Така е! Бъди винаги с Пролетно настроение!

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...