3.04.2013 г., 23:29

Пролетно утро

698 0 6
1 мин за четене

      Утрото днес е някак си по-различно. Слънчевите лъчи огряха прозорците на  стаята и хола и на мен ми стана толкова леко и мило. Телефонният звън наруши тишината и уюта, но докато стигна до него, той спря. Казах си: Ако на някой му трябвам, пак ще ме потърси.

      Направих си сутрешното кафе и макар че не обичам да пия кафето си сама, се запътих към терасата, която също бе огряна от слънцето и се настаних в люлеещия се шезлонг. Отпуснах се в тишината и удобния стол, загледана в градинката пред къщата.

Всяка есен я засаждам с луковици на лалета, минзухари, нарциси, иглики и ето сега забелязвам, че трудът ми е възнаграден с красотата пред мен.

       Кокичетата вече ги няма, игликите са цъфнали в различни цветове. Божура вече е подал главички, а нарцисите жълти се усмихват на слънцето и разпръскват красота. Камбанките, пораснали високо, всеки момент ще разтворят листа и ще приютят рояка

работливи пчелички, които са накацали на цъфналата върба.

       Ето живота и красотата от него. И тази година възкръсва пред мен. Толкова много обичам всички цветя, те ме радват искрено и вярно.

       Замислих се, дали и ние можем да възкръснем след смъртта? Ето, ние ходим по земята, а корените си вече почти не знаем откъде са. Защо, когато сме тук на земята, не се радваме на природата и красота? Защо се нараняваме с думи и дела? Кому е нужно това?

       Животът ми мина някак си тихо и по-отвисоко гледах на всички. Радвах се на децата, внуци около мен и винаги си казвах, не е лесно на никой. И аз съм имала проблеми в работата, някога с колеги, със здраве, но на всичко намирах добрия край

и сега почти не се сещам за това. Но на предателството не се научих да прощавам и никога не се връщах  към него. Знаех, че рано или късно истината ще излезе наяве.

Така и ставаше.

      Дали ще се справя с днешните проблеми? Не искам да променям никого и нищо.

Искам само моята истинска обич. А дали още я има? Не знам!

       А, телефонът звънна отново, значи, че все още съм нужна на някого.

 

 

 

02.04.2013 год.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които са ми прочели разказчето. Бях малко тъжна и мислите се рояха в главата. Прекрасни мигове с много любов желая на всички Ви !
  • Все още нужна...
  • Разказите ти са хубави като поезията, с която ни изненадваш!
  • Обич към цветята и размисли за живота - красиво съчетани в едно цяло.
    Дерзай, Лена!
  • Все още си нужна на някой ! Така е! Бъди винаги с Пролетно настроение!

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...