20.01.2011 г., 20:27 ч.

Промяната 

  Проза » Разкази
826 0 12
5 мин за четене

              Една вечер, когато се прибираше от работа, Страхил Страшимиров почувства, че с тялото му става нещо странно. Беше сякаш набъбнало, кръгло, виолетово на цвят и някак си гладко. На голямо напрежение съм подложен напоследък, замисли се той, оглеждайки се в огледалото на асансьора преди да влезе в луксозния си апартамент.

             Вечерта премина както обикновено. Домашната помощница, жена на средна възраст с магистърска степен по философия, беше приготвила любимото му телешко със сини сливи. С.С. отвори бутилка мерло с мек остатъчен вкус на череша и след десерта потъна в коженото кресло на своя кабинет, обвит от нежния дим на обичаните си хавайски пури. 

              - Как мина денят ти - вяло го запита през тапицираната врата жена му, вече заета със започващото по плазмения екран шоу.

              - Чудесно – промънка С.С. и потъна в размисъл. 

                На другата сутрин точно в осем служебният мерцедес го очакваше пред блока. В асансьора малкото момиченце от съседния етаж се беше вторачило в лицето на Страхил, като че ли искаше да го запита нещо. Но пък баба му, която го водеше всяка сутрин на детска градина в отсрещната улица, не показа някакво неодобрение от вида му.

               Беше вече следобяд, когато любовницата на С.С. с настоятелно позвъняване по мобилния му телефон го информира за своето присъствие.

               - Страшко, много ми е домъчняло за теб, муцко… - прозвуча глезено гласът ù.

                 Страхил се оправда с набързо измислена бизнес среща, която ще прерасне в обилна вечеря по късните часове и бързо затвори.

             - Ще трябва да я сменям, много досадна взе да става- промълви той и извика секретарката си, от която нямаше никаква нужда. Само да се полюбува на дългите ù крака, което успя малко да го разтовари от изнурителния работен ден.

 

                   Следващите два дни С.С. разбра, че с тялото му става наистина нещо необяснимо. Не чувстваше гръбнака си, дори когато се превиваше доземи да завърже връзките на новите си италиански трандафори. Костюмите му бяха изведнъж отеснели и дори вечер след горещата вана забелязваше някаква странна слуз по бежовата испанска теракота. Обезпокои се не на шега, и реши на другата сутрин да посети психоаналитика си, защо плаща по сто евро на сеанс от толкова години. И което е най-странно, видът му на пръв поглед изобщо не се беше променил. Същият ден, в обедната почивка, се опита да скъса с любовницата си.

                   - Ах ти, нищожно мекотело - беше изкрещяла с театрален глас тя, приковавайки погледа на избраните посетители в елитния ирландски бар върху себе си.

                 -  Две години си загубих с теб, за те чакам да се разделиш с жена си! Само с вносни парцалки и две-три почивки на Малдивите ще те запомня, долен плужек. Ама няма да ти се размине - театрално изви глас тя и напусна бясна заведението.

                  -  Ще ù мине, още следващата седмица ще ме забрави. Така се успокояваше С.С., докато привършваше с френския малък коняк и крема Брюле. Все пак го чакаше още доста работа.

                    През нощта не спа добре и на закуска, преглъщайки вяло от любимите си кифлички с пармезан, пред очите му сякаш се надигна голяма морска вълна. Дори му се стори, че някак настойчиво и загрижено го кани за дълга и силна прегръдка.                

                    Посещението при психоаналитика не му донесе успокоение. Трябва да разберем откъде имаш това чувство, беше му казал той. Пък с останалото сам трябва да се справиш.

 

                   И така започнаха сеансите. В близките две седмици С.С. си припомни някои забравени вече случки от своя живот. Хипнозата му помагаше да се отпусне и на забавен каданс отново да преживее събития от миналото си.

                   Ето, разделя се с любимото момиче. Вече се е дипломирал, и за да започне работа във външнотърговска централа, се жени за дъщерята на шефа. Която е първа приятелка на неговата голяма любов. Прави го съзнателно и непоколебимо. Каквото и да му струва това.

                   В службата напредва бързо. След две години загърбва най-близкия си колега, и с умели маневри прави така, че новият началник-отдел става самият С.С. Цената е едно загубено приятелство.

                   След още няколко години вече е на работа в чужбина, и когато от сходна фирма му предлагат висока служба, апартамент и служебна кола, за да стане част от екипа, не се и замисля. Разбира се, срещу информацията, до която само той има достъп. Това му коства охладняване в семейството, от което най-много страда дъщеря му. Която толкова бързо расте.

                    И образа на измъчения му баща, настанен в елитна клиника в чужбина в края на живота си. Но не успял да се сбогува със сина си, който предпочита Малдивите, решил да се порадва на живота, докато е все още млад.  

 

                   На петнадесетия ден С.С. се отказа от лечението, което го е натоварило с минала вина и сегашни угризения. Все пак трябва да мисли и за настоящето, а спомените само му пречеха.

                  - Докторе, какъв е шансът да си възвърна предишната форма, вече трябва да сменям целия си гардероб. Като някаква мешка съм станал, разпухната и сълзлива.  

                -   Не си само ти с тази диагноза напоследък. Наглед ви няма нищо, това е най-трудното за определяне на ефективно лечение. Нищо не може да се направи, медицината е безсилна.

                     Страхил напусна кабинета обезкуражен. Взе си тридневен отпуск, и се затвори в кабинета си. Дори телешкото със сини сливи не му се услаждаше вече. Хавайските пури го дразнеха с нежния си аромат, търсеше утеха само във френския коняк, от който се беше снабдил в изобилие.

                     И купил си Болшая съветска енциклопедия, до ранни зори изследваше водния свят на медузите. Където пишеше: ”Медузите нямат мозък, но нервната им система им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, като светлина и разни миризми. Хранят се с малки риби или планктон, който улавят с пипалата си. Трябва да се избягват в морето, защото изпускат отрова, която дразни кожата. Кубовидната медуза е много опасна - инжектира отровата си, поразяваща нервната система и кръвните клетки. Популацията ù бързо се разраства и досега се откриват все повече и повече видове.”

                        Ако е речено морската вълна да го отнесе някой ден, поне да е подготвен теоретически.                    

 

 

20.01.2011.                                                                  Любомир Николов

 

 

 

© Любомир Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петя, да го ударим на живот, че не се знае кога и как. Поздрави!
  • Така е Любо. Забравихме се, но още помним.
  • Е, от водата сме дошли, може би тя ще си ни прибере...
    Хареса ми.
  • Лиляна, един поглед към "нещата от живота", с които сме така свикнали, че не ни правят впечатление дори. Поздрави!
  • Светославе, забравихме се, бе човек! Поздрави!
  • Хубав разказ и отлично написан. Поздравления!
  • ( Ивон), и аз те поздравявам!
    ( Силвия), ти ме одобряваш, знам аз! Поздрави!
    ( Христо), не съм във форма, защото писането не става по поръчка. Ти много добре знаеш, защото си в апогей!
    ( Светлана), радвам се на коментара ти! Сърдечни поздрави и от мен!
    ( Наборе), че кой не познава такива С.С. ! Усмивка и за теб!
    ( Сеси), млад човек като те подкрепи, друго си е ! Поздрави!
  • Разказ, който предизвиква размисъл! Много добре написано! Поздрави!
  • Радвам се, че имах възможността да прочета. С огромно удоволствие при това. Сърдечни поздрави, Любо!
  • Почваш да възвръщаш формата си. Дерзай!
  • Много ми хареса Любо, поздрав!
  • Хареса ми и ме замисли!С поздрави, Лубара!
Предложения
: ??:??