Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам отражението си там долу и се чудя какво иска този привидно зрял човек. Познавам ли го? Или още не съм разгадал какво се крие отвъд външността му...
Седя и се взирам. В косата, очите, ръцете си. Какво ми говорят те? Какво желаят да ми кажат? Виждам белезите си от детството и сякаш почти не познавам историите им. Толкова са ми далечни, предвид колко са заети мислите ми в днешния свят. Тялото ми някак е пораснало. Чудя се кога се случиха промените в него. Кога то започна да усеща желанието за обич и отдаване...
Този мъж стои и ме гледа. Задава ми въпроси. Пита кой е и от какво се нуждае. Търси нещо, но не стигам до яснотата на думите му. Колко чужди сърца има в уж щастливите семейства... И как ...