Промяната в избора

Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам отражението си там долу и се чудя какво иска този привидно зрял човек. Познавам ли го? Или още не съм разгадал какво се крие отвъд външността му...
Седя и се взирам. В косата, очите, ръцете си. Какво ми говорят те? Какво желаят да ми кажат? Виждам белезите си от детството и сякаш почти не познавам историите им. Толкова са ми далечни, предвид колко са заети мислите ми в днешния свят. Тялото ми някак е пораснало. Чудя се кога се случиха промените в него. Кога то започна да усеща желанието за обич и отдаване...
Този мъж стои и ме гледа. Задава ми въпроси. Пита кой е и от какво се нуждае. Търси нещо, но не стигам до яснотата на думите му. Колко чужди сърца има в уж щастливите семейства... И как те обичат надалеч, отдаващи се в платонична любов. Защото няма изход. Защото усмивките на децата са по-важни от вече приетата клетва. Душите. Душите, които излизат късно вечер и лягат в други легла. О, пълна с грях любов! И толкова необходима за къс жалко оцеляване. За мъничко пълнота за секунда или пък може би две...
Измъчени същности. Лишени от любов. От радост. "Задоволени" с примирение. Изключения. Какво иска Онзи в теб? Какво му липсва, че бяга? Какво му трябва, за да остане? Лудо съществуване. Младостта се насочва към силата и приключението. Старостта настъпва с изводите и търсенията на думите. С кого?! Илюзорността на преценката изпреварва. Удря ни неподготвени за нея. А след това се гърчим като червеи за прошка. От себе си и изборите си...
(И как да знаеш... че сега, в този момент, най-потребна ти е мъжката трепереща ръка? Която докосва с тишина и разбиране. Която не говори само защото трябва да каже нещо. А защото търси истинското ти присъствие. И в мислите, и в проявленията.)

Грешно ли е да търсим щастието си?
Когато познатите врати се затварят, а желаните – отварят...
Грешно ли е да обичаме не обикнатия, който все още не знае?
Когато вече сме посели любов там, където не са я разбрали...
Грешен ли е свободният избор, с който всички ние разполагаме?



Някъде там ще си готов за Любовта, а няма да я познаваш...