Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам отражението си там долу и се чудя какво иска този привидно зрял човек. Познавам ли го? Или още не съм разгадал какво се крие отвъд външността му...
Седя и се взирам. В косата, очите, ръцете си. Какво ми говорят те? Какво желаят да ми кажат? Виждам белезите си от детството и сякаш почти не познавам историите им. Толкова са ми далечни, предвид колко са заети мислите ми в днешния свят. Тялото ми някак е пораснало. Чудя се кога се случиха промените в него. Кога то започна да усеща желанието за обич и отдаване...
Този мъж стои и ме гледа. Задава ми въпроси. Пита кой е и от какво се нуждае. Търси нещо, но не стигам до яснотата на думите му. Колко чужди сърца има в уж щастливите семейства... И как те обичат надалеч, отдаващи се в платонична любов. Защото няма изход. Защото усмивките на децата са по-важни от вече приетата клетва. Душите. Душите, които излизат късно вечер и лягат в други легла. О, пълна с грях любов! И толкова необходима за къс жалко оцеляване. За мъничко пълнота за секунда или пък може би две...
Измъчени същности. Лишени от любов. От радост. "Задоволени" с примирение. Изключения. Какво иска Онзи в теб? Какво му липсва, че бяга? Какво му трябва, за да остане? Лудо съществуване. Младостта се насочва към силата и приключението. Старостта настъпва с изводите и търсенията на думите. С кого?! Илюзорността на преценката изпреварва. Удря ни неподготвени за нея. А след това се гърчим като червеи за прошка. От себе си и изборите си...
(И как да знаеш... че сега, в този момент, най-потребна ти е мъжката трепереща ръка? Която докосва с тишина и разбиране. Която не говори само защото трябва да каже нещо. А защото търси истинското ти присъствие. И в мислите, и в проявленията.)

Грешно ли е да търсим щастието си?
Когато познатите врати се затварят, а желаните – отварят...
Грешно ли е да обичаме не обикнатия, който все още не знае?
Когато вече сме посели любов там, където не са я разбрали...
Грешен ли е свободният избор, с който всички ние разполагаме?



Някъде там ще си готов за Любовта, а няма да я познаваш...