Небето, облечено  в охра,  се  покланяше  на  земята  на инките. Жрецът  Арами  извършваше  своя  ритуал  пред  Портата  на Боговете.  Той  пазеше  техните  тайни  и ключа  за  Портата. Всеки ден  идваше  на това място  по едно и също време, да отправи  своите молитви. Вечер  край огъня   разказваше  за  прекрасната  страна Пайити и за  мъдростта, донесена  от  нейните  хора. Дъщерята  на  жреца  стоеше    като  в транс и попиваш всяка  дума.                                                                                       - Татко, покажи  ми ключа  за  вратата! Моля  те!                 

- Не  може, Аи! Още  не  си готова.  Още  не сме готови - отсичаше  баща й.                                               Никой  не знаеше  къде е скрит  ключът,  съществува  ли  изобщо  или  е част  от  древните  легенди. Аи  проследяваше  понякога  стария  жрец,  наблюдаваше   странния му  танц  пред  Портата  и се  чудеше  дали  Арами  не е обладан  от някой дух-веселяк. В скалата  действително  имаше  изсечена  врата, а по  средата й -  овална  вдлъбнатина. Едва  ли  има  човек  на Земята, който  може да помръдне  този огромен  камък. Момичето обичаше  да прекарва  много време  край езерото. Наблюдаваше  спокойните  му води  и игрите  на светлината. А когато  хвърлеше  камъче,  се  удивяваше  на кръговете, които  се образуват  и  преминават  един  в друг. Като че образуваха  тунел към друго място. Представяше си Портата  на Боговете  като тези кръгове и една мисъл  завладя  главата й " Ами  ако приказките  на татко  не са просто  легенди  и старческо  бръщолевене?!" Старият Арами  разказваше  как  в   много  стари  времена  през  Портата  идвали  Боговете  и ги  научили  на  много  неща.                                                    " "Трябва  да  разбера истина  ли е!" - реши буйната  Аи. Тайничко  се промъкваше след жреца, но  ключа  така  и не виждаше. Разболя се Арами, шаманите  опитваха  всякакви билки  и лекове. Усещайки  своя край,  той повика  дъщеря си :                                                                                          

 - Скъпа  дъще,  виждам те, когато  ме  наблюдаваш  между  скалите. Вече  знаеш  всички  ритуали.  Аи  погледна виновно  към земята - Донеси  ми  златната  чаша,  с която  поднасям  на  Инти  свещеното пиво!    

Момичето  донесе  искания  съд  и го  подаде на жреца. Той  хвана  с две  ръце  чашата,  с  въртеливи движения  отдели  долната  част и подаде  златния  диск  на  дъщеря си - Това е ключът,  нали  това  търсиш - направи  усилие  да се усмихне  и я погали  по главата. - Слънцето  се  къпе  в  буйната  река  на  твоите  коси - целуна  я по челото. - Знаеш  какво  да правиш с него.                       

  След  няколко  дни  старият  Арами  издъхна.  По  цял  ден  Аи  бродеше  по  поляните  и  хълмовете,  не  можеше да се справи  с болката. Акраш,  най-доблестния воин  от  селото, беше  влюбен в нея. Наблюдаваше я,  помагаше й, но нейните  безкрайни  разходки  вече  го тревожеха. Тъмен  облак  беше  засенчил  цветната  усмивка  на Аи  и тя не можеше  да се пребори с това.                                    

  - Трябва  да  направиш нещо - казваше й  Акраш. - Мъдрият Арами вече е в Пайити и ти трябва да приемеш това.                                                                              

          Но  тъгата  по  баща й  беше  толкова  силна, че не й  оставаше  нищо  друго, освен  да  провери  златния диск  отключва ли  вратата към приказната  страна. Възможно ли е   да  го види  отново?!                                                   

   В деня  на  Капак  Раями  Аи  стана  рано  и  вместо  да  отиде  на  празника  на Слънцето,  тя се отправи  към  Портата на Боговете. Застана  пред  скалата,  вдигна  златния диск  високо към слънцето  и  се  помоли:          

   - Велики  Инти, ако има друга земя отвъд вратата, отведи ме там!                                                            И постави  златния  диск  в овалната  вдлъбнатина.  За един  кратък  момент  нищо не се промени  и тъкмо  посегна  да вземе  диска  обратно, наоколо  се разля светло синя светлина. Кълбовиден вихър я пое и я понесе  в светъл тунел.  "Умирам ли" - помисли си Аи  и продължаваше  да прекосява  тунела. Изведнъж  падна  на  земя  и се  огледа   наоколо. Пред  нея  се изправяше  друга  врата,  пазена  от два  сфинкса. Момичето  за първи път  виждаше такива  каменни същества. Пристъпи  плахо, докосна ги  и  премина  през  входа. Намираше се  до езеро, от което  излизаше  пара.  Потопи  ръка във водите му, те бяха  ледено студени. Наоколо беше  светло и зелено. Треви и цветя се  разстилаха в красиви  пътеки. Извори  с кристална вода  ромоляха като  нежна песен на чучулига. Навсякъде  имаше  пръснати  бели  каменни  къщи, а по  средата се издигаше  голяма  бяла  пирамида. Аи  тръгна  към нея, надникна  вътре  и беше  удивена. На  пода  имаше  кръг  от  бяла  светлина  и върху  него   бяха  подредени дванадесет  същества, изтъкани  от  светлина  и плазма. Поклониха  се  на  момичето, допирайки  дланите  си  пред  сърцето:                                                                  

   - Ела  с мир!                                                                            

 Едно  от  съществата  се  приближи към нея  и се  поклони отново:                                                                                     

    - Идвам с мир! - и  й посочи  центъра  на кръга.           

    Аи   бавно  пристъпи  и застана  на  посоченото  място. Бяла  светлина  се  спусна  върху  нея  от  върха  на  пирамидата.                                                                               

  - Добре дошла  в Пайити, Аи!                                                  

   - Вие  знаете  името ми?!                                                        

  - Арами  беше  наш  ученик. Много  добър  ученик.             

 - Защо го оставихте  да умре? Той  тук ли е?                          

- Беше тук   преди  много  време.  Премина  успешно  духовно  посвещение. Но  вече  мисията  му е друга  и на друго  място. Ще го  срещнеш отново  на друго  място  в друго  време.                                                                               

 - Кои  сте Вие?                                                                         

 - Ние  сме Алхимици,  на Ваш  език  означава Просветлени.                                                                     -Какво е това  място?                                                           

   - Това  е нашия храм. Чуваш ли  тази  мелодия, която  хармонизира  ефира? Тук  звукът  предизвиква  състояние  на  разширено  съзнание, един духовен  светилник.Тук  можеш да останеш  три  дни, изправяйки се  срещу  своите  страхове  и да чуеш гласа  на твоята душа.                          

 - Ако  остана  ще  видя ли баща си?                                       

 - Както  казахме  ще го видиш на Вашата Земя  отново, но в друго по-ново време.                                                               

   - Какви  ще бъдат  хората  тогава?                                      

 -  Ще говорят  за Рай и Ад, за най-прекрасното място  и  за земята  на вечните мъки.                          

 - А те  съществуват ли?                                                           

 - Раят и Адът   не са места  във  Вашия   физически  свят. Те  произлизат  от  вътрешното  Ви  състояние. От  позицията, в която  виждате  живота  като  удоволствие  или  страдание.                                                            

    Момичето  залитна и се  свлече  на пода. От  върха  на пирамидата  се спусна  върху нея   жълта  светлина. След това сребърни  светлинни  пръстени  оградиха  тялото й  и  тя се съвзе.                                                                            

 - Какво  е  това? Какво ми направихте?                                

 - Болестите са резултат  на  неравновесие в енергийните  полета  на човека. Хармонизирахме  твоите  силови  полета. Тези  пръстени  разпределят енергиите, от които  се нуждае твоето тяло. Сега те вече са в равновесие.

 Момичето  се заслуша  в нежната  мелодия  на флейта, която изпълваше храма. Искаше  да я запечата в съзнанието си  за дълго време. Затвори очи и получи видение. Беше отново  на  нейната Земя, но в друго време. Хората бяха странно облечени, навсякъде имаше  високи  постройки, а в небето летяха огромни метални птици.    

 - Боинг 777, готови ли сте за излитане?                                 

 - Тук  Боинг 777, готови сър!                                              

Гледаше как  металната птица се понесе  във въздуха, в  корема й имаше  много хора. Вероятно тя  трябваше  да ги   пренесе  над  водата, която се виждаше  отдолу. Изведнъж  видя  дълбоко във водата  бяла  светлина. Птицата  летеше, а светлинен вихър  вече  се беше устремил към нея. В момента, в който  я достигна, металната птица и хората изчезнаха и Аи се  събуди от този сън.                                                                                

    - Какво стана, какво беше това?                                                

 - На  Вашата  Земя  направихме храм, подобен на този. В центъра  на  храма  поставихме  платформа  от два  кръстосани  триъгълника  от  червен гранит, а върху тях - огромен кристал. От  горната  му страна  излизаше  бяла светлина, която се издигаше  към върха  на храма. Чрез  този  кристал  се свързвахме  с по-високите измерения. Но  всичко  от Вашия физически свят, което бива докоснато от тази  светлина, се дематериализира. Във времето, когато се изпълни  твоето  видение, този  кристал  ще се активира  и храмът отново ще изплува  от  водата. Тогава ще  срещнеш отново  баща си.                                     

- Как  да живея дотогава?!                                                     

 - Имаш любовта на Акраш. Любовта  дава  живот  на безжизненото. Пали огън  и в студено сърце, носи надежда и топлина. Любовта е богатството на човешката душа.  Отдай се на тази любов! Всички сме пътешественици, които пътуват към дома. Често искате да премахнете страданията, а те са изпитание. Всяко страдание е увертюра към любовта! Ние ти дадохме равновесие. Поддържай го в мислите  и чувствата си и ще бъдеш щастлива. Щастието е хармония!                            

     Съзнанието на Аи  се замъгли, само мелодията на флейта  звучеше в главата й. Събуди се на поляната  пред Портата. Погледна към овалната вдлъбнатина, но златния диск го нямаше. Опита се да стане и видя подадената силна ръка на Акраш :                                                                                  

-Търсих те. Сънувах много мъчителен сън - изгубвах те и  те намирах, и пак те изгубвах.                                              

  - Тук съм - усмихна се Аи и се изправи срещу него. Погледна в тъмните му очи:                                    

- Винаги ме намирай! Чуваш ли?!Не ме оставяй  дълго сама. Където и да съм, на всяко място и във всяко време,  винаги ме намирай, аз ще те чакам…