Прошка

Момичето се размърда. Все още в топлата прегръдка на съня,започна да се оглежда наоколо. Прокъсаните пердета на прозореца се полюшваха от хладният сутрешен вятър и слънчевите лъчи надничаха любопитно в стаята. В първият момент не можа да осъзнае къде се намира, но след малко спомените нахлуха в главата й. Беше избягала от вкъщи. Ния разтъка очи, за да прогони сълзите, които нахлуха в тях при спомена за вчерашният ден, когато се осмели да каже на майка си, че няма да следва в техническия. Скандалът бързо ескалира и с майка й си казаха думи, които смазаха и двете.

-Няма да позволя единственото ми дете да си съсипе живота! - крещеше майка й.

- За това ли бяха всички тези частни уроци?! За това ли си давахме парите?! Художничка да ми ставаш?!

- Няма да стана жертва на болните ти амбиции, майко! Животът си е мой! Каквато искам, такава ще стана!

- Няма да я бъде тая, госпожице! Докато си под моя покрив, ще правиш каквото ти кажа!

- Тогава се махам! - изкрещя през сълзи Ния.

Набързо събра малко дрехи в раницата си и гневно затръщна входната врата. Едва, когато се озова на улицата, осъзна какво е извършила. Денят вече си отиваше, а тя нямаше и идея къде да отиде. Тогава се сети за къщата на баба си в близкото селце. Не бе идвала тук от години. От както починаха двамата с дядо Петър, семейство й почти не стъпваше там, но вчера това беше единственото място, за което се сети. Точно сега имаше нужда от убежище, от място, където ще намери спокойствие.

Ния отметна завивката и стана от леглото. Тук сякаш времето беше спряло. Нищо не се беше променило от както беше дете. Сякаш всеки момент баба Гинка ще я извика за закуска. Но Ния беше сама. Сълзите отново потекохо от очите й, а горчилката от вчерашния ден заседна на гърлото й. Има думи които оттекват дълго след като разговора е приключил. Ехото им се удря в теб и пак усещаш болката от всичко изречено. А когато този, който трябва да те подкрепя и да ти бъде опора, не те разбира, тогава болката е огромна.

Момичето реши, че повече няма да се поддава на емоциите си, наплиска лицето си със студена вода и тръгна до бакалията за храна. Ще си направи нещо за хапване, ще се успокои и тогава ще реши какво да прави с живота си. Селото беше близо до голям град и все още имаше жители. Докато вървеше по тесните улички, Ния се опитваше да не мисли за нищо. Тук пролетта бе дошла с пълна сила. Дворовете навсякъде грееха в пъстрите цветове на лалетата, аромата на зюмблите се носеше опияняващ наоколо, а песните на птиците я връщаха в безгрижните детски години. На тротоара, пред една от къщите стоеше малко момиченце. То разпалено ръкомахаше и обясняваше нещо, но когато Ния се приближи, видя, че детето е само. Стана и много любопитно и приближи до момиченцето.

-Хей, здрасти! - усмихна й се тя.

- Здравей! - отговори й детето. - Ти не си от тук. Как се казваш?

- Приятно ми е. Казвам се, Ния. Баба ми има къща от другата страна на улицата, но не идвам много често тук.

- Защо не идваш? - попита я детето.

- Не ти ли харесва?

- Харесва ми, разбира се! Тук е спокойно, красиво.. Но училище, уроци.. Все нямам време.

Ния седна на тротоара и детето се настани до нея. Погледна я и подаде ръка.

- Аз се казвам Лили и съм на шест години. До година ще бъда първи клас. - с гордост каза детето.

- И каква мечтаеш да станеш като пораснеш, Лили? - попита с усмивка момичето.

- Балерина! - засмя се малката.

- Толкова са красиви и грациозни! И им подаряват огромни букети с цветя!

Ния вече се смееше с глас и се радваше на детето, което беше скочило и правеше пируети на пътя.

- А ти, Ния? Каква искаш да бъдеш?

- Художник. От както се помня искам да рисувам, да сътворя нещо красиво.. Но ще видим.

Младата жена реши да смени темата, защото не искаше да се разстройва. Огледа се наоколо и попита детето:

- А ти с кого говореше, Лили? Никой няма наоколо.

- С мама.

- Но тя къде е?

- Баба казва, че мама е на небето и ме гледа от там. За това аз излизам и й разказвам какво ми се е случило. Говорим си...

Сякаш някой я ритна в стомаха, сърцето й се сви и Ния погали детето по бузката.

- Сигурна съм, че и от там много ти се радва.

- Да, нали знаеш, че майките искат винаги най-доброто за децата си. Моята мама казваше, че ще бъда най-красивата балерина на сцената.

Ния усети буца в гърлото си, доплака ѝ се от мъка за съдбата на това непознато детенце. Прегърна момиченцето и каза:

- Тя пак ще те гледа, Лили!

Докато вървеше към къщата си включи телефона и набра номера на майка си.

- Ало, маме... Добре съм...