JulianaNikiforova (Юлиана Никифорова)

Червеното столче

Слънцето се разля като разтопено злато по върховете на близката планина, която сякаш засия като момиче след първа целувка. В подножието ѝ селото се будеше бавно – петлите отдавна бяха пропели, а в някои от дворовете се виждаха чевръсти стопанки, които бяха подхванали къщната работа.
Петър беше тръгн ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2025-10-01T14:45:12+03:00 522 6 21

Зрънце вяра

Младата жена беше коленичила на килимчето, главата ѝ покрита с бял копринен шал, с който сякаш искаше да скрие мъката си от всички, беше опряна на мраморната плоча, а дланите ѝ прилепнали една в друга. Устите ѝ шепнеха с жар думи, които се чуваха само от нея и Бог.
Зад гърба ѝ стоеше млад мъж, който ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2025-09-07T17:43:33+03:00 237 1

Към себе си

Заболя я. Все едно, че някой я удари с юмрук в стомаха. Чак въздухът ѝ спря.
- Не те обичам вече.
Не беше подозирала, че думите могат да причиняват осезаема, физическа болка.
Вратата след него се затвори тихо, а тя все още стоеше безмълвна, бездиханна и смразена.
Някъде се чу крещене. ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2025-08-07T21:52:55+03:00 260 2 7

Дарът на парите

Димчо Ковачев не обичаше да му говорят за въздуха.
Особено когато му миришеше на пари.
– Пак ли ще ми врещят тия еколози? – провлачи той и отпи от кафето си. – Малинов да отиде. Да им дрънка за зелена енергия, фондове и всякакви други глупости. Знаеш как е.
Секретарката му само кимна. Беше свикнала. ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2025-06-27T09:44:55+03:00 252 4 2

Жив

Когато разкъсан си от болка,
с лице окъпано в сълзи,
когато дори от въздуха
в гърдите ти боли —
не се отчайвай, а помни. ...

JulianaNikiforova

Поезия » Любовна

2025-06-14T12:20:04+03:00 253 1 2

Оставам тук

Когато очите си
завинаги затворя,
когато животът труден
спра да боря,
когато за мен угасне и ...

JulianaNikiforova

Поезия

2025-02-23T19:22:01+02:00 316 1

Вяра

Когато сърцето ти плаче,
когато от мъка кърви.
Когато без думи се молиш,
и боли ли, боли...
Когато сълзите те давят, ...

JulianaNikiforova

Поезия

2025-02-20T22:12:09+02:00 357 1 2

Момичето със тъжните очи

Ще ти разкажа за момичето
със тъжните очи...
Момичето на чиито устни
усмивка винаги стои.
Тя носи кръста си ...

JulianaNikiforova

Поезия

2025-02-18T22:08:15+02:00 357

Примирение

Окови и вериги не дрънчат,
а звуците отекват им далече.
Невидимите пранги как тежат,
народът мрачен знае вече.
С наочници, когато се върви ...

JulianaNikiforova

Поезия » Гражданска

2024-12-27T13:09:34+02:00 449

Тръгвал ли си

Тръгвал ли си сам в нощта,
когато от страх кожата настръхва?
Загърбвал ли си себе си,
за да бъде друг щастлив?
Борил ли си чужди страхове, ...

JulianaNikiforova

Поезия » Любовна

2024-12-19T11:05:43+02:00 494 1 1

Невидими нишки

Злото сечем, болката режем на Лиляна! - шептеше баба и само
аз чувах думите, които изричаше.
- Злото сечем, болката режем
на Лиляна! - повтори пак и хвана бебето за двете голи крачета, повдигна ги и сряза с малката ножичка невидимата нишка под тях.
Стаята, в която бяхме от половин час, миришеше леко ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2024-12-18T22:55:53+02:00 535 2 3

Семейна идилия

Лили бързаше много. Подреждаше масата, като вземаше по няколко неща от кухнята, но все пак не успя да оправи всичко навреме.
- Ехоо... Лили, прибрах се!
- Идвам, Емо! - викна тя и с разтреперана ръка постави чашата за вино на масата.
Приглади косата си, пое дълбоко дъх и се опита да се успокои, дока ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2024-12-14T22:43:28+02:00 505 9

Дяволът не спи

Мъжът излезе от къщата и бавно се качи в Мерцедеса, който беше паркиран пред нея. Погали нежно блестящата, гладка кожа на седалката и си помисли, че усещането е същото като от нежните бедра на русата мацка от снощи.
Добре се позабавлява с нея, остави ѝ малко синини, но пачката с банкноти ще запази м ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2024-11-27T07:53:20+02:00 588 3 8

Последна надежда

Слънцето се бе облегнало върху
далечната планина и галеше с топлите си пръсти високите борове, които сякаш потръпваха от удоволствие. Нито един облак не се виждаше по ясното синьо небе,а въздухът се бе нагорещил като забравено в огъня желязо. Не бе валял дъжд от седмици и земята се беше сбръчкала ка ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2021-04-13T13:43:29+03:00 863 8

Разказ в петдесет и пет думи

Бяха женени от петдесет години, но още я виждаше като девойката, която обикна. Неговото момиче с топли кафяви очи, които винаги го гледаха с възхищение. С дългите коси, сплетени на дебела плитка и длани, губещи се в ръката му.
– Лека нощ, булка! – въздъхна старецът и прегърна жилетката ѝ.
Само това ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-06-13T09:09:48+03:00 1.1K 3 4

Примирение

Един народ смирен,
навел глава преклонно.
Забравил смелост всяка,
отдал се на страха.
Забравил битките велики, ...

JulianaNikiforova

Поезия » Друга

2018-06-03T09:59:46+03:00 1.6K 5

Герой

Най-сетне сухата студ си отиде и зимата разпери мека, снежна пелена върху старите селски къщи. Кучето на двора се радваше на снега като малко дете. Скачаше в натрупалите се снежни преспи и лаеше възторжено по снежинките, които танцуваха във въздуха.
Зад малкия прозорец на кухнята, баба Мара усмихнат ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-06-02T13:19:20+03:00 1K 5

Самота

Най-трудно е, когато дойде нощта. Когато вече е късно, за да звъннеш на някой, с който да си побъбриш, само за да не мислиш.
През деня е по-лесно. Работа, задължения, приятели, разговори. Опитваш се все да си зает с нещо, не се и замисляш щастлив ли си или не.
Но нощем, когато останеш сам и всички м ...

JulianaNikiforova

Проза » Други

2018-06-01T19:51:21+03:00 1K

Гривната

ГРИВНАТА
Капчуците запяха своята пролетна песен, затоплени от нежните слънчеви лъчи, а птиците радостно започнаха да им пригласят. Приветстваха новото начало, земята се събуждаше от зимния си сън, готова за живот.
Но Виктор беше като сляп за заобикалящата го красота. За първи път в живота си се успа ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-31T10:58:07+03:00 1.2K 5 13

Задушница

Задушница е..
Набрах от твоите череши, дядо.
И на баба от божура ѝ любим.
На гроба ви свещичка ще запаля
и заедно за миг ще помълчим. ...

JulianaNikiforova

Поезия » Друга

2018-05-27T01:43:46+03:00 910 1 6

Нощна разходка

"Тези цигари ще ме убият!" - помисли си Силвия докато вървеше към кварталното магазинче в тъмното. Не бе пушила от обяд след поредното обещание да ги спре, но след вечерята просто не издържа и без да се замисли скочи, грабна ключовете и хукна навън. Кашлицата раздираше гърдите и и тя започна да се з ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-23T22:26:56+03:00 980 1 2

Кучешки живот

Баба Марта се бе разлютила и снегът се носеше с бурния вятър около Яна, която се опитваше да балансира върху ледената настилка пред блока, държейки голямата кутия с храна внимателно. Успешно стигна до близкия контейнер и подсвирна с уста. Дочули познатото подсвирване, от скривалищата си дотичаха няк ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-21T00:14:17+03:00 1.1K 1

Отражение

Събуждаш се намръщен
и плюеш утрото с омраза.
Животът, до кръв олющен,
със миро не те помаза.
Бурени по пътя ти цъфтяха ...

JulianaNikiforova

Поезия » Друга

2018-05-19T15:39:10+03:00 1.2K 2 4

Прошка

Момичето се размърда. Все още в топлата прегръдка на съня,започна да се оглежда наоколо. Прокъсаните пердета на прозореца се полюшваха от хладният сутрешен вятър и слънчевите лъчи надничаха любопитно в стаята. В първият момент не можа да осъзнае къде се намира, но след малко спомените нахлуха в глав ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-18T22:32:44+03:00 1.3K 4 8

Сърната

Ловът беше в кръвта му. За него това не бе просто хоби, беше начин на живот. Алекс обожаваше тръпката от преследването, тичането с кучетата, надмощието над плячката. Истинско, първично удоволствие. Жена му в началото се цупеше, но после свикна с редовните му отсъствия. Сега беше с него на вилата в г ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-16T22:51:15+03:00 1.1K 2 8

Живот без продължение

Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово ѝ хвана окото и и тя я издърпа. Огледа се за консултантката.
- Извинете,имате ли я в жълто? За осем месечно бебенце. Момичето, което отегчено я наблюдаваше отстрани, погледна роклята в ръцете на Стела и отиде да т ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-15T15:20:48+03:00 1.7K 7 10

Самота или свобода

Беше тиха нощ.Толкова тиха, че можеше да чуе как снежинките падат на земята. Дори вятърът се беше отказал да разрошва косата ѝ а само от време на време повдигаше крайчето на шала, който си бе сложила. Момичето обърна глава към тъмното небе и остави лицето си на нежната милувка на снега. Пое дълбоко ...

JulianaNikiforova

Проза » Други

2018-05-12T08:37:38+03:00 1.4K 3 7

Празник

Днес имаше рожден ден. Ставаше на 72 години. Още от сутринта настроението й бе приповдигнато. Свари си чай от изсушената от нея липа, начупи в него малко сиренце и хляб, сложи и две лъжички захар. Днес беше заслужила да се поглези, нямаше да пести отново от продукти. Започна да шета из малките стаич ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-11T00:28:23+03:00 998 1 6

Супа от кокали

Тъмните облаци се скупчиха бързо и скоро заваляха едрите капки на пролетния дъжд, който за кратко напои земята. Веднага след него слънцето отново се показа, за да припомни на всички, че все пак вече е пролет. Напъпилите божури се отръскаха от капките, полепнали по листата им и протегнаха нежните си ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-08T19:41:15+03:00 1.1K 4 9

Дано си спомня

Скоро ще ми поникнат крилете отново, нищо, че сега са оголени рани. Сама ги отрязах, редом до тебе да крача, и от тогава, като от вино пияна, все търся ръката ти в здрача. А нея вечно я няма. И безразсъдно посоките бъркам, поела отново по пътя сама. Но скоро ще ми поникнат крилете..
Дано само си спо ...

JulianaNikiforova

Поезия » Любовна

2018-05-01T16:26:15+03:00 1K 2 6

Другар

Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на д ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-27T08:29:47+03:00 1.1K 2 10

На чисто

Поех дълбоко въздух и направих крачка напред. Стомахът ми се бе свил на топка,а страхът ме стискаше за гърлото и караше сърцето ми да бие с луд ритъм. Нямах ясен спомен как стигнах до тук,последният един час ми беше пълна мъгла.
Тръгнах с мисълта,че ще си отмъстя на всяка цена. Трябваше да накарам Х ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-24T21:28:15+03:00 1.6K 1 2

Любов?

През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше вече с час,което беше лош знак. Вечерята изстиваше,а Жоро мразеше да яде притоплено ядене. Лили взе кърпата и избърса отново блестящата от чистота маса. Намести салфетките,подреди припряно приборите. Тревогата се сви в стомаха й и започна да расте с ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-24T20:48:22+03:00 1.2K 2 3

Ангел

Той беше лош. Много лош. Затова никой не го обичаше.
Още от дете всички му го повтаряха.
Спомни си когато беше на пет и искаше да приготви сладкиш за майка си. Когато тя влезе в кухнята и видя хаоса,който беше направил,направо полудя. Докато го биеше яростно с чехъла,не спираше да крещи: "Лошо момче ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-22T23:56:24+03:00 1.5K 8 15

Майка

Осъзнаваше, че рискува много като отива там, но вече нямаше друг избор. Децата и бяха яли последно вчера сутринта и вече коремчетата им къркореха от глад. От както се родиха само мисълта за тях и беше в главата. Много често заспиваше гладна, но доволна, че те са нахранени. Животът им беше тежък, но ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-21T09:12:59+03:00 990 4 2

Неверници

И ставаме по празниците вярващи...
Свещи палим, и се молим Богу.
Прошка искаме, и сме даващи.
Добри сме, и обичаме се много.
И идват делници. ...

JulianaNikiforova

Поезия

2018-04-20T21:45:17+03:00 1.4K 1 3

Болно време

"Болно време."
Помисли си дядо Симо като чу птичките да чуруликат,стоплени от мекото зимно слънце. Вече няма като предишните зими. Да завали мек сняг,да затрупа всичко. Да се белне полето,да се завият житата на топло под дебела снежна завивка.
"И времето като хората..." Каза си той и се закашля отно ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-20T21:40:03+03:00 2.6K 7 12