Момичето се размърда. Все още в топлата прегръдка на съня,започна да се оглежда наоколо. Прокъсаните пердета на прозореца се полюшваха от хладният сутрешен вятър и слънчевите лъчи надничаха любопитно в стаята. В първият момент не можа да осъзнае къде се намира, но след малко спомените нахлуха в главата й. Беше избягала от вкъщи. Ния разтъка очи, за да прогони сълзите, които нахлуха в тях при спомена за вчерашният ден, когато се осмели да каже на майка си, че няма да следва в техническия. Скандалът бързо ескалира и с майка й си казаха думи, които смазаха и двете.
-Няма да позволя единственото ми дете да си съсипе живота! - крещеше майка й.
- За това ли бяха всички тези частни уроци?! За това ли си давахме парите?! Художничка да ми ставаш?!
- Няма да стана жертва на болните ти амбиции, майко! Животът си е мой! Каквато искам, такава ще стана!
- Няма да я бъде тая, госпожице! Докато си под моя покрив, ще правиш каквото ти кажа!
- Тогава се махам! - изкрещя през сълзи Ния.
Набързо събра мал ...