Прошка от отвъдното
Лятната жега така бе стиснала с горещите си пръсти малкото село Чолаковци, че сякаш се опитваше да го задуши в адския си пек. Всичко живо се беше скрило на сянка, над къщите бе увиснала дълбока тишина, дори пред кафенето на центъра липсваше обичайното суетене. Тук всички лета бяха едни и същи – горещи и задушни и по своему се опитваха да се надпреварват с високите си температури. За това спомагаше и релефът на местността – селото се намираше в просторна равнина, обградена отвсякъде с високи планини. В така образуваната природна тепсия по това време на годината човек винаги се чувстваше като в кратер на вулкан.
Шофирайки синьото си ауди, Даниел се прибираше към село. Сутринта той бе взел с отличен последния изпит от лятната сесия и сега с гордост поглеждаше към студентската си книжка, захвърлена на седалката до него. Беше курсант трета година във великотърновското военно училище и всяко лято, завършвайки успешно учебната година, се прибираше насам. Къщата им се намир ...