Прост да си!
-Ах, гиди мръснице такава! Как пък го намери този прост мъж, дето хич и не забелязва, че си хойкаш наляво - надясно?! – възмущаваше се баба Мита, гледайки сто и някоя си серия от поредния турски филм.
Тъкмо старицата цветисто изпрати „на майната си” младата героиня, която продължаваше да изневерява на престарелия си, но твърде богат мъж, в стаята влезе внукът на Мита.
-Бабо, внимавай какво говориш, че има деца – предупреди я той, но тя хич и не го чу, захласната от страстната любовна сцена, която се излъчваше в момента.
-Бабо, днес е Сирни Заговезни. Прости ми, ако има нещо! – рече детето, наведе се и целуна ръката на възрастната жена.
-Прост да си, синко, прост да си! – смотолеви набързо Мита, зяпнала пред телевизионния екран, че да не изпусне поредната целувка на „мръсницата” и нейния млад любовник.
-Ей, бабо, обиждаш ме! Първо – псуваш, а след това пък: „Прост да си, синко!” Може ли такива работи?! Ами дръж се културно, виж се на кои години си вече!
-Ходи си лягай, бабината, да си доизгледам филма, че сега не мога тебе да слушам! Пречиш ми, не виждаш ли!? – сопна се Мита и направо прегърна екрана на телевизора.
Внучето се повъртя, повъртя из стаята, сетне отиде до кухнята, че беше гладно, ама там не намери нищичко за закуска. Тогава на пръсти, чевръсто се вмъкна в спалнята, изпреварвайки поредните възклицания на баба си, които отново хич не бяха за пред деца.
А неделната утрин се усмихваше, изпълнена с уют и топлота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
