Простички мисли на един обикновен човек - 6
Никой живот не е пропилян, когато е преминал в търсене на щастие, в даване на Любов и в защита на Истината.
Хората непрекъснато се променят. Някои дотолкова, че един ловец спокойно може да ги сбърка с опасни хищници и да им тегли куршума...
Ако непрекъснато се обръщаш към миналото, постепенно ще изостанеш по пътя към настоящето и ще изгубиш от поглед знаците на оня, който води към бъдещето...
Човек е толкова щастлив, колкото може да си позволи в сърцето си. Толкова богат, колкото може да натрупа в ума си. И толкова свободен, колкото широко отваря душата си...
Има хора, които приличат на вътрешна страница от детска книжка за оцветяване. Живеят за това, някой друг да прави деня им шарен. И ако не се намери никога такъв човек, си остават просто черно-бяла картинка - невзрачна и дори незабележима сред останалите страници, чакащи своя оцветител-съживител...
Нищо не е по-красиво от Живота и не е по-могъщо от Смъртта...
Съпротивата срещу простотията и нейните производни - завистта и злобата, е най-важното нещо, което всеки мислещ и уважаващ себе си човек трябва да води от първия до последния си съзнателен миг. За да има правото на Свободен избор, на свободен живот, право да сбъдва мечтите си и за да бъде сигурен, че "винаги ще има утре"...
Ние сме армия от търпеливи роби, които предпочитат да умрат като гладиатори, доставяйки кърваво удоволствие на шепа самозабравили се сатрапи, отколкото да обърнат мечовете си срещу своите господари.
Понякога имам усещането, че рибите са свидетели на тежко престъпление, извършено от Твореца и затова Той им е отнел речта, за да не го издадат...
Някои книги те оставят без дъх, защото написаното в тях има силата на вълшебство, а други те принуждават да си запушиш носа, понеже тъпотата в тях просто вони...
Единственото красиво нещо в една война, това е описанието, направено от глупаците, които не са участвали в нея...
Думите на умния, просветен и осъзнат Човек, са едновременно и въглен и куршум и светлина. Бият точно като снайпер, изгарят дланите на недостойния и показват пътя на падналите духом.
Не са страшни свинете, които искат да те отъркалят при тях в калта, а тези, които лаят по теб...
Футболни наблюдения:
Измислицата и Истината вървят често ръка за ръка, понякога играят рамо в рамо, но винаги щом започнат да се ритат по кокалчетата, червен картон получава само Истината...
Делнични редове
Има три най-важни чувства:
Чувството да обичаш, чувството, че си обичан и чувството за мярка.
Човек трябва да знае кога да спре, за да не започва нещо, което няма смисъл.
Винаги закъсняваш най-много, когато си избързал фатално.
Съвършенството в бойните изкуства ще се постигне, не когато успееш да убиеш противника си без дори да го докоснеш, а когато с едно докосване успееш да съживиш човек.
Доброто, което правиш, трябва да бъде разпознаваемо, достъпно, безплатно и безвъзмездно. Сложиш ли му дори едно малко етикетче с препратка към Теб, вече се превръща в реклама...
Понякога вдъхновението е порой, който не спира с дни. Друг път е кротък, напоителен дъждец, а не рядко и жестока градушка, когато е подвластно на: убийствен хумор, на смазваща сатира, или на изблици на справедлив, или не гняв. Но каквото и да е "времето" в Теб, настроенията се менят, емоциите също, ала вдъхновението е силата, управляваща законите на твоята природа...
Вече няма да преследвам и тормозя черните си мисли. NO TO RACISM !
Кирето, 01.11 – 15.12.2014 г., Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво!
Толкова много сентенции ми харесаха, че ако ме накараш да копирам някоя, няма да мога да избера. А се опитах, но ги изтрих.
Много мъдрост има в думите ти. А някои се покриват стопроцентово с мислите ми и действията.
Имах нужда точно днес да прочета всичко това!
Знам, че няма нищо случайно... -
Ники,
всяка една мисъл, е плод на заключения върху скромната ни действителност. В това няма нищо гениално, просто съм наблюдателен.
Иначе гениалността е заложена от Твореца у всекиго от нас, просто някои хора спят, други вече са на второто кафе.
Поздрави!
Вики,
затова имаме две очи, две уши и една уста - повече да гледаме, повече да слушаме и по-малко да говорим.
Поздравче!
Гери,
добре дошла си! Всички ние, по един, или друг начин, се "саморекламираме" с нещата, които създаваме, или вършим. Журито, събрано Свише, е скрито зад невидима стена и обикновено наблюдава, без да се впуска в коментари относно нашите действия, или бездействие. Понякога ни дават жълт, или червен картон, когато прекалим, но общо взето винаги са снизходителни. Гледам да балансирам между двата картона някак си.
Поздрави!
Мартинка,
чест и почитания и на Теб! -
Поздравления!
-
Гледаме и слушаме толкова много неща, че сме забравили да виждаме и да чуваме. Поздрави!
-
Браво! Както винаги много добър. По-точно може би гениален.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ти си ценител, а аз искрено се надявам, на всичко онова, което ми се върти из главата, да успея да му придам подходяща форма,за да стане то част от една колекция от избрани мисловни продукти. Бих се радвал много, ако те провокират у хората поне размисъл. Пък бил и той тъжен.
Поздрави!