21.12.2006 г., 22:48

Просто ме погледни...

1.6K 0 3
1 мин за четене

   Слънцето се къпеше в морската вода. Играеше си с вълните и правеше замъци от снопове розова светлина. Едно малко облаче с оранжева усмивка ме гледаше любопитно. Само аз бях останала сама, седнала в пясъчния престол на брега. Морето се опитваше да ме докосне с пенливите си устни и да ме обгърне в солените си обятия, но не можеше. Гледах го и се питах защо би се интересувало от такова малко създание като мен, след като то беше толкова голямо, че човек не можеше да го обхване с поглед. Дали ме обичаше, както обичаше русалките? Не знаех. Никой не можеше да прочете мислите му. Дори аз. Усмихнах се. Дали това искаше – една усмивка? Или може би любовта ми?

   Песъчинките под ръката ми заиграха, а вятърът ме погали с най-нежния си полъх. Някой идваше. Усещах го. Някой, когото трябваше да срещна сега, когато слънцето бавно се скриваше зад морската шир. Предначертаното трябва да се сбъдва. Не можеш да избягаш от съдбата си – тя просто те следва, където и да отидеш. Забрави всичко, което ти се иска да сториш! Просто се вслушай в думите й – съдбата ще ти каже какво да направиш, ще примами погледа ти към него, когато слънцето си играе със златните му коси, когато морето се отразява в очите му; ще даде на сърцето ти онова, което е търсило толкова дълго – любов – чувството каращо те да тръпнеш, когато го гледаш, да се усмихваш, когато всичко изглежда безнадеждно, защото си заедно с него... Да, съдбата си знае работата! А сега остава просто да направя онова, което ми каза – да се обърна към теб, да те погледна в очите, а останалото...то просто чака да се случи.

   Слънцето вече ми махна за сбогом. Морето нежно зашумоля – играеше си с вятъра – явно ме беше забравило. А аз, все още седяща в престола на брега, чаках предначертаното да се сбъдне. Просто ме погледни и ще разбереш – ние сме създадени един за друг!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Вичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • изключително добре е написано. марти отпираш си 6 ката вупреки че си емо
  • Еми, ще те разочаровам Знам само, че Теодора има регистрация... ама не знам потребителското й име тука... Иначе благодаря за хубавата оценка
  • Невероятен разказ!
    Страшно много ми хареса стила ти на писане и цялата романтика в разказа, както и начина, по който си изразила чувствата си и си предала,че действието се развива край морето.

    Поздрав и усмивка!

    Daylight Dancer

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...