Лятото беше в своя заник, а господин Цигулков не можеше да се отърве от едно свое силно притеснение. Вече два месеца всяка вечер пред Орлов мост и по протежение на канала Перловец, че чак до Военна академия, млади, красиви и интелигентни момчета и момичета изразяваха своя протест. Демокрацията е хубаво нещо - мислеше си Цигулков. Но в този случай към него тя не се проявяваше никак демократично.

                   Истината е, че всеки момент от издателство „Ф” щяха да привършват с коректурата, и после за два-три дни книгата с разкази „Шантави истории” щеше да излезе от печат. Той, Цигулков имаше големи колебания дали да си прави този труд. Не става дума за написването на разказите. Та те сами се пишеха, нашият човек само трак-тракаше по клавиатурата, като дори от време-навреме зяпаше през прозореца младите момичета, които прекосяваха шумната и забързана улица, и после разказчето - готово. То и момчета я прекосяваха, ама към тях вниманието му беше някак замъглено. 

                      Съмненията на пишещия бяха свързани с трудното време, в което живеем. И в това, дали няма да е непремерен риск самоиздаването, няма ли опасност неговият тригодишен труд да не намери своята добра оценка от читателите. Не, че с първата му книга това се беше случило. Напротив, „Залез в пясъчните пустини” донесе много положителни емоции, одобрение и дори мили приятелства на своя автор. Е, това беше преди четири години, тогава правителството беше здраво стъпило на краката си. И Цигулков продаде на представянето на книгата си около петдесет бройки. Нещо, за което не беше мечтал и в най-смелите си сънища, колкото и шаблонно това да звучи.

                        Ще попитате, какво общо има правителството, Орлов мост и канала Перловец в тази история. Ами много е просто. В тази зона се намира книжарският център, където Цигулков е решил да представя книгата си. И ако нещо полицията или пък специалните части, не дай Боже… Хората как ще се доберат до този симпатичен център, пълен с книги, в който има и салон за любителите на писаното слово. Където с бяло вино, сладки и малко сухи мезета Цигулков иска да посрещне своите почитатели. И как мислите, какво правителство му трябва на този мил човечец сега. Слабо и нестабилно, което вече втори месец е изкарало младите и интелигентните по улиците и площадите. Или онова силно, авторитетно, бойко като на Борис Бойков, което така добре се справяше, докато един февруарски ден… Ама тази история и непротестиращите я знаят, няма сега да я разказвам.

               Затова аз имам една молба към протестиращите. Мили хора, братя и сестри, момичета и момчета. Моля Ви, нека до края на септември всичко да е свършило.

             - Или да сте го гътнали това нестабилно правителство.

             - Или Вие да сте се отказали от протестите, все пак три месеца стигат, нали!

                          Защото запомнете:

                          В края на септември, до Военната академия, през булеварда!

                        П Р Е Д С Т А В Я Н Е на книгата

                                                                                      ШАНТАВИ ИСТОРИИ - разкази

                                                                                              автор:  г-н Цигулков

                                                                П.П. Всички събития са съвсем реални

25.07.2013            

Любомир Николов