Стъкло.
„Искам да съм прозорец.”
Мхм. Хората винаги си отиват.
Дървена рамка.
„Искам да ми сложат алуминиева дограма.”
Без завеси, за да влиза мрака.
„Искам да ми сложат и щори.”
Не мога да се радвам вече така. Като дете.
Наболелият проблем е всъщност... безчувствеността. Искам да мога да обичам.
„Искам да съм прозорец.”
А аз искам да съм слънчоглед. Ако ти бъдеш моя прозорец, през който да минават лъчите на слънцето.
Искам слънце. За пръв път в живота си.
Това, от което се страхуваме, ни прави по-силни.
„С алуминиева дограма.”
Мхм. Здрава, лека и удобна. Като теб.
„И щори.”
За да крият моята болка. От това, в което съм се превърнала.
„Искам да съм прозорец.”
За да отразяваш образа ми и да ме обичаш. Нали?
Не. Разбира се.
„С алуминиева дограма.”
Бяла като прясно мляко. Аз го обичам студено и направо от кутията. Рано сутрин. Вместо кафе. Вместо отрова, искам просто прегръдка. Дори да няма чувства.
„И щори.”
За да ме пазиш от тишината. И от хората. За да бъда слънчогледът, разцъфнал под светлината ти и обърнал гордо лице към усмивката ти.
А дали мога?...
© Метафора Всички права запазени