Прозорец с... алуминиева дограма

     Стъкло.

     „Искам да съм прозорец.”

      Мхм. Хората винаги си отиват.

      Дървена рамка.

      „Искам да ми сложат алуминиева дограма.”

      Без завеси, за да влиза мрака.

       „Искам да ми сложат и щори.”

      Не мога да се радвам вече така. Като дете.

      Наболелият проблем е всъщност... безчувствеността. Искам да мога да обичам.

      „Искам да съм прозорец.”

       А аз искам да съм слънчоглед. Ако ти бъдеш моя прозорец, през който да минават лъчите на слънцето.

      Искам слънце. За пръв път в живота си.

      Това, от което се страхуваме, ни прави по-силни.

     „С алуминиева дограма.”

     Мхм. Здрава, лека и удобна. Като теб.

    „И щори.”

    За да крият моята болка. От това, в което съм се превърнала.

    „Искам да съм прозорец.”

    За да отразяваш образа ми и да ме обичаш. Нали?

    Не. Разбира се.

    „С алуминиева дограма.”

    Бяла като прясно мляко. Аз го обичам студено и направо от кутията. Рано сутрин. Вместо кафе. Вместо отрова, искам просто прегръдка. Дори да няма чувства.

     „И щори.”

      За да ме пазиш от тишината. И от хората. За да бъда слънчогледът, разцъфнал под светлината ти и обърнал гордо лице към усмивката ти.

       А дали мога?...