24.06.2010 г., 15:26 ч.

Прозрение 

  Проза » Разкази
464 0 0
1 мин за четене
Въпрос на време е да прозреш истината за „любовта”. Три пъти се привързвах към трима различни мъже – и по външност, и по характер, и по интелект. Значи ли това, че три пъти съм променяла себе си, докато съм търсела същността си? Вероятно...
Първата ми любов. Това беше една странна любов, в зората на съзряването, по-скоро въображаема, отколкото реална. Образите вече са неясни, замъглени, несвързани, остана само спомена за обсебващото чувство и борбата да забравиш. Той никога не ме потърси първи и никога не ме спря да си отида. След мен бързо заемаше мястото ми друга. И въпреки всичко той винаги ме приемаше отново и отново, независимо дали бяха минали дни, месеци или години. Когато бяхме разделени, същността ми го търсеше, желаеше, викаше, а когато бяхме заедно, действителността ме отблъскваше. И така аз се връщах няколко пъти и си отивах разочарована, само за да се върна отново... Все още сянката от миналото се прокрадва, иска да възкръсне, да ме хване, оплете и замъгли представата ми з ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Предложения
: ??:??