9.01.2007 г., 1:34 ч.

Пръстена на Фродо 

  Проза
1062 0 1
6 мин за четене

  Нямаше много време, разполагаше с не повече от 15 мин. За да успее да стигне от кв. Западен Парк до НДК. Където  се провеждаше концерта на Диди Иванова, абсолютна звезда в момента, единствената, която можеше да си позволи самостоятелен концерт в България. Това, заради което бързаше толкова не беше просто един концерт, не, той беше прекалено зает да ходи по концерти. Познаваше Диди Иванова още от дете  бяха израснали заедно, още от детската градина бяха най-добри приятели, след това и в гимназията бяха в един клас. Сега Диди изживяваше мечтата си, беше станала певица и го молеше за услуга. Беше забравила нещо много важно в къщи, нещо, без което концерта не можеше да започне. Не беше суеверна, но изявата пред толкова голяма публика я изнервяше  прекалено много, единственото нещо, което можеше да и вдъхне кураж беше пръстена, който майка й и беше подарила, когато навърши 18 год. точно както беше направила и нейната майка. Не можеше да започне концерта без този пръстен. Никого не го бе правила. Всичките си успехи беше постигнала, докато този пръстен е на ръката й. Беше убедена, че ако не го носи ще се провали безвъзвратно и това ще е края на нейната кариера.

  Драго знаеше това много добре, именно затова бързаше толкова. Беше взел вече пръстена и излизаше от входа на блока, в който живееше Диди. Колата се намираше от другата страна на улицата затова той се затича. Отвори вратата, включи двигателя и потегли. В този момент се сети, че е забравил да затвори вратата на апартамента, но това нямаше значение вече. Единственото важно нещо беше да стигне на време. Включи на 2-ра скорост и натисна газта още по-силно. Въпреки че не вярваше в суеверия и в предмети, които носят късмет, пръстена на Фродо, както обичаше да го нарича той, беше от изключителна важност за Диди и той щеше да и го занесе с цената на всичко.

  Пристигна пред НДК точно 13 мин. по-късно. На няколко пъти едвам не катастрофира - единия се отърва на косъм. Паркира колата и се затича към входа. Дори не си направи труда да я заключи. Парите не бяха проблем за него. Телефонът му иззвъня, обаждаше се Диди:

-         Моля те, побързай, публиката става нетърпелива. Режисьора ми дава още 3 мин. след това ще трябва да започна.

-         На входа съм след 2 мен. съм при теб.

Препъна се, блъсна се в група младежи и се строполи на земята. Пръстена, който държеше в ръката, хвръкна и се затъркаля на някъде. За радост успя да види къде се претърколи. Изправи се с мъка, беше паднал върху коленете си и те ужасно го боляха. Отиде до пръстена, наведе се с мъка и го вдигна. Тогава се случи нещо, което той нямаше да си спомня, а и да имаше избор едва ли би искал да си спомня.

  Зад него се чу вик.

-         Шшш, ей педал, за къде си се разбързал! - Беше един от младежите, в които се беше блъснал. Друг лежеше на земята, до него - счупена бирена бутилка.

-         Виж кво направи бе, педал – извика друг младеж.

-         Съжалявам, момчета, бързам.

-         Единственото място, за което ще бързаш е Пирогов бе, копелдак.

-         Ще ви се реванширам по-късно, сега наистина бърззз… - беше късно за каквито и да е обяснения. В главата му се разби бирена бутилка, запратена от едно от момчетата по него.

  Събуди се няколко часа по-късно в Пирогов със страхотно главоболие. Сигурно ако не го болеше главата толкова, щеше да усети и болката в коленете си. Но единственото му усещане в момента беше  хилядите малки експлозии, които се случваха в главата му. Погледна пръстена на ръката си и си помисли, че явно не носи късмет на всеки.

-         Здравей – чу се женски глас. Беше Диди – Как си ?

-         Ужасно ме боли главата.

-         Доктора каза, че всичко е наред, след няколко дни ще си като нов.

-         Донесох ти пръстена.

Тя го сложи на ръката си.

-         Как мина концерта? – попита Драго.

-         Не толкова зле – каза забързано Диди – Слушай, Драго, трябва да бързам. Ще ти се обадя при първа възможност.

Дори не дочака отговора му, тресна вратата след себе си и изчезна.   

© Григор Дилгеров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??