2 мин за четене
“Сутринта изветрява като бутилката вино, която забравихте отворена на купона за седемнайстият ти рожден ден. Тогава се влюби за първи път. Помниш ли? Помниш ли как света изветря и Нищото повече нямаше значение. Дали само, защото обичаше или само, защото остави очите си плътно затворени в преследването на щастието... е без значение. Опитът се гради на грешките, а грешките са много във живота на всеки. Онази бутилка обаче винаги ще стои забравена в съзнанието ти... сама и тъжна... виното в нея отдавана не става за пиене. Никой, никога няма да се сети да я затвори там в твоето съзнание - там, когато беше на седемнайсе и за първи път истински се нарани в грапавите зъбери на света.”
Тези мисли, окъпани в синьо-сиви нюанси, се пързалят, стъпили на изострените си върхове по външните страни на затворените ми в живачни балони мисли. Припомням си отминалите дни, оставяйки ги да минават свободно през мен. Лек съм като перо, а страхът от задухалият през времето вятър натрупва в душата ми купчини о ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация