ПЪКЪЛ Х

Тайната на Йов

- Това е епикризата на … пациента – беловласия доктор на медицинските науки не желае да нарече умрелия с истинското му име и подава полимерна папка със всички изследвания, епикризи и подготвен смъртен акт на Йов – очаквам вашето решение.

- Сина ми предаде ли молбата ми да отложим малко физическата му кончина? – бившия бог погледна изпитателно сина в продължение на една дълга минута.

- Предал съм всичко, каквото беше желанието ти, татко. Виждаш, че още диша, макар и това да е едно чисто физиологично действие – оправдава се Сина, който наистина бе оставил пътна чанта с петстотин хилядарки на професор Крейн. Разбира се нямаше никакъв документ за това.

- Господин… – професора разлиства лист, за да си припомни името на посетителя – господин Соломон, уверявам ви, че аз и моите колеги сме направили всичко, което е по силите на едни от най-добрите медици в една от болниците с най-висока репутация на западното крайбрежие, но – лека руменина заля светлата му кожа, която и добре оформената брада не можа да скрие.  Колкото и да се владее не можа да скрие, че е приел половиния милион – не можахме да направим нищо за да го съживим. На практика, в това състояние, което и вие сам виждате той е мъртъв.

- На практика. А в действителност тялото му още подържа физиологичното си съществуване, нали?

- Само благодарение на уредите. В момента в който ги спрем тялото веднага се превръща в труп.

- Значи няма да ги спираме. Това е волята ми. Ще ви уведомя, ако променя решението си.

- На ваше разположение съм – доктора пуска една протоколна усмивка и оттегляйки се към вратата добавя – Ваша е волята да поддържате това тяло.

- И парите са мои – отсече Йерихон, като с това показва на доктора, че разговора е приключил.

***

- Заключи вратата. Трябва да побързаме. Така, да проверим жизнените показатели на тоя труп – засуети се Йерихон около започващото да мирише на формалин тяло на Йов – да извлечем спомените му, да изцедим паметта на клетника, преди тялото му съвсем да се разложи.

Отваря скъп пътен куфар и от вътрешността му изважда странен уред. Машината, с големина и форма на ръчна бормашина има древен меден блясък, който в комбинация с някои архаично полирани части я кара да изглежда, като скъп уред от началото на индустриалната епоха. Всъщност тя си и беше такъв уред, защото в конструкцията ѝ бе използвал отлични, скъпоструващи елементи от най-високо качество, а сглобката бе извършена в най-реномираната небесна лаборатория под вещото ръководство на професора по индустриален дизайн Гарилиус. Освен, че изглежда безупречно тя също така върши основната си дейност, да извлича по един чисто механичен способ спомените на пациента, особено след като ѝ бе подменил някои електро-динамични елементи с по- модерни.

Освен със своята вездесъща сила и проницателност бившия бог се гордее не по-малко и със своите научни постижения. За него винаги ирационалното, мистичното и необяснимото върви редом до познавателното, емпиричното и рационалното. Екзистенциализма има две страни – логика и слово, дух и материя. Този, който не го разбира никога не може да достигне до Съвършенството. Неговото предимство пред всички останали богове, демони, тотеми и идоли бе, че разбра тая истина много млад и я прие за своя. Аеол бе само един бонус, който му помогна да подреди Хаоса на онова, което бе преди и да сведе съществуването до едно, единствено условие, до една дума. До Любовта. Боже, толкова е лесно, така е ясно. За да ни има, не е необходимо да постигаме нещо повече от това да се обичаме. Всичко останало е суетата, която ни е присъща и от която не можа да предпази другите. И ако в миналото . когато бе натоварен с тежкото бреме на отговорността да управлява и бе зает с решаването на неизброими божествени и човешки въпроси не можеше да си даде ясна сметка, то сега, от дистанцията на времето все повече разбираше, че бе нужно само едно. Бе нужна любов!

- Вържи му крайниците, за да се подсигурим срещу евентуална психо-моторна реакция. Накрайника е много фин, не искам да се счупи – захранва conixi memoriae от близкия контакт, докато сина се суети покрай трупа на нещастника.

- То какво толкова да връзвам? Единия крак отдавна липсва, а жалките му ръце едва ли ще имат сила за нещо повече от спорадични конвулсии – оправдава се сина, докато търси подходящ бандаж, с който да изпълни заръките на баща си. В същото време поглежда скрито към обезобразеното лице на Йов и се моли да не покаже с нищо, че все още е жив. Представяше си гневната реакция на бащата, когато рано или късно разбере, че клетника все още „съществува“.

- Така, да видим сега. Дясната му страна е обезобразена и едва ли ще ни е полезна. От ляво ухото е останало. Ще проникна от тук – разсъждава на глас бащата, като се готви да вмъкне адския инструмент в мозъка на Йов – Добре, че няма да усети как се пържи тлента му, ха…

- Нали няма да използваш пълната мощност на уреда? Така може да разрушим и малкото останали нервни синапсиси.

- Е, няма да го панирам, все пак, но леко ще го препърля, за да форсирам процеса. Нямам намерение да седя тук цяла нощ. Тая миризма на гниеща тлен ме отвращава, но стой..! Здравото око, като, че мръдна!! Мамка му, виж, движи се!Хиляди дяволи, ти ли го съживи – Гласа на Йерихон прогърмя почти в бившето си божествено кресчендо и накара няколко сестри да дотичат до вратата на безнадеждния пациент.

- Кълна се, татко! Не бях аз – заоправдава се сина, свирайки се в най-отдалечения ъгъл на стаята пред страшния вид на баща си. В тоя момент бе готов да се пържи в най-горещия казан на Пъкала вместо да се оправдава пред бившия Бог – когато дойдох той бе жив!

- Да, и най-добрите лекари не са успели да разберат това!? Не ме подигравай, Йоши! Може да съм остарял, ама още не съм толкова изкуфял, за да не те познавам и да не помня какво можеш!

- Не го разбраха, защото аз не им позволих, татко. Нали не искаш да го обградят с постоянни грижи и да не успеем да си свършим работата? Освен това никой и за миг ме предположи, че това тяло, което сякаш е излязло от месомелачка може да продължи да приютява нещастната му душица.

- Душата му е още тук!? – тези думи прогърмяха още по-страшно от предишните – и как по дяволите ще го манипулираме сега?

- Да, тук е.  Наведи се, усещаш ли – двамата се надвесват над завързаното тяло на грешника и преодолявайки отвращението от миризмата на гнило се вслушват във вибрацията, в оная странна вибрация, която придружава  всяка душа и която може да се долови само от най-святите и достойните, от божествата.

В тоя миг Йерихон изведнъж подскача рязко, сякаш невидима сила го е блъснала право в гърдите и тялото му загубва равновесие.  Докато пада по гръб си спомня думите на сина, как бе сработила защитата при контакт с паднал когато бе посетил Йов на оная мизерна уличка и бе поискал да му помогне. Но това е невероятно, помисли си Йерихон докато седеше безпомощно на пода. Нима един клетник може да притежава тъмните сили на идоли и демòни? И нима същия този нещастник е толкова добър в използването ѝ, че да може да я управлява? Усеща, че в тоя миг му липсва божествената сила. Нямаше и за миг да се поколебае да използва срещу Йов. Или срещу това, което бе останало от него. За миг си помисли, че ще го изпепели със силите на сто Слънца, само да му бе останала една хилядна от предишната Сила. А сега е унизен да седи на пода на една обикновена земна болница, в един обикновен земен град, сред обикновени смъртни и незначителните им битиета и неволи. Остави друго, ами трябваше да понесе унижението да бъде победен от един вмирисан, полуразложен труп на най-недостойния сред тези смъртници!

Ето, че разбра, ето, че осъзна един от най-болезнените факти. И това беше факта, че и той самият е вече смъртен.

следва продължение