Някога - не знам кога... Някъде - не знам къде... Живяло едно момче. То било добър ловец и често носело в къщи дребен дивеч, за да е в помощ на родителите си.
Един ден в една от примките му се хванало младо глиганче. Момчето много се зарадвало и понесло на гръб улова си към дома, но не щеш ли от небето го връхлетял голям орел и впивайки нокти в прасето, се опитал да го отнеме от младия ловец. След кратка борба птицата успяла да се вдигне във въздуха заедно с плячката си, а нашият герой увиснал отдолу. В началото не усетило кога се е издигнало, а после не посмяло да се пусне от страх да не се пребие.
Дълго летели докато стигнат в непристъпното гнездо на орела, достатъчно дълго, че момчето да преодолее първоначалния си страх и да започне да усеща очарованието на полета...
В гнездото страхът му се завърнал с пълна сила и то се сгушило в единия край колкото се може по-далеч от огромната птица, която се заела да засища глада си с глиганчето.
След два дни момчето вече било изнемощяло от глад, жажда и безсъния, а орелът изял напълно предишната си плячка излетял и с крясък се спуснал към натрапника в дома си. То успяло само да вдигне над главата си ловджийския си нож и да извика от ужас. Тук съдбата му се усмихнала и отчаяният му ход се увенчал с успех - орелът не успял да реагира навреме и се нанизал смъртоносно на острието.
След като се убедило, че е невредимо момчето заспало от изтощение. Присънило му се как да се спаси и след като се наспало се заело да одере много внимателно кожата на огромната птица заедно с перата, после я облякло и отправяйки гореща молитва към духовете пазители на народа му скочил от гнездото.
Дълго летяло и се наслаждавало на това ново и непознато изживяване, но когато наближило дома си усетило как одеждата му започва да се разпада, за това побързало да кацне. На земята момчето се разплакало - от облекчение, че се е спасило, но и от тъга, че може би никога няма да изпита отново опиянението на полета...

Това беше моята първа приказка за "Орелът и Дедал". Сега да подхващал ли друга?