Първият ден
Отново е първи – ден от месеца.
В първия му ден като в калейдоскоп са събрани всички наши надежди, и любов, и вяра, и мъдрост, които очакваме от поредния месец.
Всеки 1-ви е като Нова Година в умален вид. Нов късмет! Само фойерверките и шампанското липсват. Но като се замисли човек, повече от половината 1-ви в годината са празници – януари, март, април, май, юни, юли, ноември. Дали е случайно?!...
Всеки 1-ви е като четирилистна детелина в тревясалия живот...
Като пълководец, предвождащ останалите дни от месеца – своите войници;
като балон в небето, или хвърчило, или самолет, които изпращаме със замечтан поглед...
Като наздравица, която вдигаме в чест на всички следващи дни от месеца;
като упойващо цвете, което миришем с надеждата, че ще съхраним в паметта и сърцето си аромата му 30 дни...
Като пясъкът, който се изнизва през пръстите, но ръката ни все още пази топлината му;
като морските вълни, чиито солен привкус остава в ноздрите ни, дори и след като са се отдръпнали навътре в морето.
Първият ден от месеца е като слънце в душата ни, което грее отвътре и озарява целия остатък до следващия първи.
Като дъжд, който напоява обилно всички наши очаквания, мечти и надежди за бъдещето...
Все едно се раждаме отново с всеки скъсан лист и всяко първо число, което отбелязваме с местещото се червено правоъгълниче на календара на стената...
...Ден първи от периодичното сътворение на обновяващият се и вървящ напред и нагоре Наш Живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Антонова Всички права запазени
