На колко бях тогава? Петнадесет, шестнадесет годишна- тиха, плаха и неуверена. А той? Ами може би тридесет и пет- четиридесет годишен, уверен, успял и очевидно с опит. Срещата ни беше случайна, но това, което се случи- неизбежно. Щеше да ми е за първи път.

   Отидох при него сама. Пристъпих прага неуверено и се вгледах в дълбоките му очи. Усмихна се и с обигран жест ме покани да седна. Изтръпнах. Знаех какво ще последва. Усетих леко присвиване в стомаха. И точно когато бях готова да си тръгна, топлият тембър на гласа му и непринудения разговор ме накараха да се поотпусна. Седях на стола и го гледах с отворена уста. Той се приближи от дясната ми страна. Усетих парфюма му. Продължаваше да ме докосва, като от време на време ми причиняваше лека болка. А после изтръпнах, сковах се, не можех да говоря. Очакването породи страх, по-скоро ужас.

   Започна се. Отначало движенията бяха меки и плавни. Не почувствах нищо. А после потече кръв. Панирах се. Ритъмът се усили, пулсът ми се ускори, дишах тежко. И в един миг всичко свърши, зъбът беше успешно изваден. Тръгнах си с облекчение.