Тягостно без Филипа на работа. Тягостно когато съм в къщата й на верандата , в очакване светлините на кораб, два пъти по -тягостно когато съм сам в квартирата си или в къщата в Кукуция.
Опитвах се да не мисля за нея, все пак аз й дадох шанс, да се бори и опита да намери път през лабиринта на живота, Неангажиран в нищо, още от петък след работа бях в Кукуция и понеделник сутрин на работа. Хората в Кукуция свикнаха с мен, е благодарение на кмета де, помагах им с каквото мога, с усмивка отклонявах думите им за плащане на свършеното.
И лейди Лу ме сюрпризира неочаквано след месец.
- Петро, налага се да излезеш в отпуска, работата понамаля, застой в строителство и търсене. Иди си до България, после намери си някаква работа и се обаждай. Ще ти изплатя два месеца компенсация.
Доядя ме. Няколко дни даже си спах в квартирата, наблюдавах ванчето си през прозореца,...дали наистина да отскоча до България, защо, заради ново раочарование ли, нали мама ми каза, че Хрисанта официално се омъжила...
Малка обява в метрото привлече погледа ми '' Търсим отговорни мъже за работа '' и мобилен.
Обадих се веднага, насрочиха ми интервю. Съгласих се веднага с условията им, серетен обект 6 или 8 месеца работа, без комуникации, а заплататаа...да се замаиш.
Платих квартирата за 7 месеца. Уговорих с кмета да ми обере лозето и асмалъка и да направи вино и ципору, ракия де. Да бере и продава портокали, мандалини, а от маслините да ми даде 20 литра зехтин. Той се смееше доволен от сделката. После прибрах вана в двора на Филипа, изключих акумулаторите на джипа и вана. Проверих дали всичко из къщата е заключено, и съм в автобуса.
Бяхме 20 човека, никой не питаше от къде си, колко заплата ти обещаха, къде ни водят, ще се върнем ли живи...Дали всички бяхме авантюристи.
Шест, седем месеца в гората и в някакви подземия, минаха като един сън. Вярно, изнурителна работа, но се компенсираше със силната безплатна храна и заплащането.
- Момчета, благодарим за самоотвержената работа - на изпроводяк ни каза някакъв шеф - Всеки има голям плик с работния си номер, там има 10 хиляди евро и малък плик с банковата ви карта и кода.Ние сме доволни от вашата работа,очакваме и вие да сте доволни от заплащането. В сила си остава да не коментирате, къде и какво сте работили.
Стовариха ни по нощите в Атина.
Първата ми работа бе да се обадя на хазаите.
- Петро, измениха се много нещата, повишен данък за жилищата и вероятно ще трябва да продадем и твоето, искаш ли го,... да си ги купиш.
- Е щом питате, но интересна е цената, имам спестени някое друго евро
- Можем да продадем и това ни жилище, тъкмо ще имаш целия вход. То беше едно жилище де, но решихме да го обособим на две,... да отдаваме и под наем. А имаме още два апартамента и данъците по тях станаха непоносими - лукаво завърши хазаина.
Направихме пазарлъка набързо, имах парите в брой, и ще съм собственик на партер и етаж с отделен вход от другите апартаменти.
Обадих се на нашите , че съм добре, бил съм в командировка в Янина.
В двора на Филипа за няколко часа събрах опадалите цитруси, листа. Отворих прозорците да се проветри къщата, пийнах глътка уиски. Прибърсах и запалих джипа й, пробвах и Форда, работи.
Седнах с чаша уиски в ръка на верандата загледан отвисоко в морската шир.
На другия ден в Кукуция. Кметът, кириос Спиридон, ме прегръщаше като свой син, другите посетители в кафенето мърмореха нещо одобрително.
- Приготвил съм ти 50 литра вино, 20 литра ципору и толкова зехтин
- О, много бе, кой ще ги пие. А колко евро ти дължа.
- Колко ли, нищо... даже имаш да взимаш още вино и ципору - смееше се той - А порокалите и мандарините продадох на дърво, по 30 евро на дърво, може и 100 кила да излязат, 30 евро...около 500 евро са, те вече са си твои.
Благодарих му и почерпих всички с едно кафе и узо., за моя сметка.
Хазаите отдавна са били готови с всички документи, броих им парите, ударихме подписите при нотариус и докато сърбаме кафе, секретарката му ми връчи новите документи. Фирма за един ден изнесе кашоните им, прегърнахме се с бившите хазаи с пожелания за добър живот.
Дали да извикам татко да даде идеи за преустройство, или ще започнат '' Ами кой ще живее в къщите ни в България, та си накупувал и тук...'', хайде ще ви изненадам някой ден като ви поканя на гости. Намерих и архитектурно-строителна фирма. Собственичката, архитект, ме слушаше внимателно, записваше си, присвиваше очи сякаш сканира.
- Господине, ще се обадя на екипа си да дойдат тук, до 16 часа ще ви представя два-три вариянта с количествени и стойностни сметки,... и ще изберем най-добрият.
Усмихнах се дружелюбно, размахах ръце, ами ти си специалистката, оставих я и заразглеждах из дворчето...
Избрахме вариант с по-малко разходи, а наглед с доста прустройсва. Засмях се, имахме такава приказка '' Голям петел, ама лек ''. Терасата, или верандата, вкарана в хола, бившата моя спалня,излиза се на нова голяма веранда, едно стъпалце и си на тревата, огромни плъзгащи се врато- прозорци. Стълбището за горния етаж обособено като вестибюл, хайде голям салон по нашенски, под него санитарни помещения, две спални, кухня,... за горе не ми се говори. И моята част боядисана в бяло, изпъкваша на обгорялата мазилка на другите апартаменти от кооперацията.
И тук е както навсякъде по света, всеки гледа и иска и неговата собственост да хваща око. На драго сърце давах телефона на Госпожата, рекламирах фирмата й за добре свършената и по-ефтина работа.
Не е ли време да се обадя и до фирмата, то сама лейди Лу как ли се справя, застой може и да е имало, но толкова вода изтече и трябва да се е променило търсенето на метали.
В обичайното работно време съм там. Ровъра на лейди Лу го няма. На малката врата виси табелка
'' Временно не работим с клиенти''. И да звъня, табелката е категорична.
Пешком и при Тимофей Гугаашвили, той има ухо и око навсякъде и знае всичко из района.
Дружеска прегръдка, обясних му, че толкова месеци съм бил в отпуст, уж болен, и на вратата табела, фирмата не работи.
Той извика някакво момче, поговори му на грузински и оня изчезна. Върна се след 30-40 минути и докладва на грузински, а Тимофей ми предаде.
- Имаше голяма буря, 3 или 4 дни, токови удари, мълнии, след това нямаше електричество. Мъжът на госпожата починал по това време, значи преди 5 месеца. Тя ходи на хижата им, едно село по пътя към Сунио, всяка сряда, значи днес е там. Ако искаш малкия Тимо ще те откара .
- Благодаря ти, ти си истински приятел, колко струва превоза, ще си платя
- Хайде ще почерпиш по една водка, като си свободен.
Отдалеч се виждаха три високи кипариса, къщичка хижа ли, вила ли, джипа й, скелет на една обърната лодка и приседнала на повалено дърво фигура.
- Тимо, ето това е, благодаря ти... аз ще се прибера с гаспожата.
Колата му тръгна и останах сам сред непривлекателната гледка. Нещо нечисто лъхаше.
Тихичко се приближих. Да, тя е. Лу седнала с прибрани колене, загърната зиморничево в якето си, ветърът рошеше косите й, но тя не обръщаше внимание, загледана някъде в далечината.
Трите прави като свещ кипариси хвърляха призрачна сянка върху постройката. Кепенците затворени, на вратата халки и голям катинар. Гларус бе кацнал на високата ТV мачта-антена. И грачеше, нареждаше нещо на полюляващата се антена-мачка. Чудесен гръмоотвод...
- Луиза, ...лейди Лу - тихичко подвикнах - Петро съм, да не се изплашите...Какво правите тук сама в този пущинак,... Лейди Лу, чувате ли ме.
Тя се извърна по посока на гласа, неадекватно отворени невиждащи очи.
- Лейди Лу, Петро съм, не се плашете.
Тя само поклати неопределено глава.
Настаних се до нея. Прегърнах я през рамо. Пипнах ръцете й, лед студени, колената й също. Ще се разболее, а обещах на Филипа да съм около нея, да й помагам. Свалих якето си, помогнах й да го наметне. Погалих лицето й, безжизнено и ледено.
- Лейди Лу, хайде миличка, да си тръгваме от тук - прошепнах настоятелно
Тя ме погледна безизразно, стана, загърна се в якето ми.
Ключовете на джипа на таблото, чантата й разтворена хвърлена на седалката...
Помогнах й да седне, закопчах колана и бавничко потеглих.
След нас остана неприятната гледка...
Къде да я карам, у нас в апартамента, ли. Ако дойде на себе си и види непозната обстановка, кой знае какви последствия ще има.
У тях, веднъж сме ходили с Филипа и то само в градината. Спасение, у Филипа. Измих й крака, ръце, лицето с топла вода, след това студена, прибърсах я.
Чаши с уиски, отпихме мълчаливо, тя облиза устни и пресуши чашата си.
Последвах я. Налях нови порции. Тя ме изгледа вече добродушно и наддигна чашата.
Не потретих. Стига й толкова.
Освободих я от блуза, чорапки, копче, цип,... остана само по бикини. Намерих дрехи на Филипа, облякох й ги, и на леглото в гостната спалня. Затрудних се, тялото й бе отпуснато и натежало. Покрих я внимателно. Не след дълго приятно захърка, унесена от топлината в къщи и питиетата. Написах бележка и подпрях на чантата й '' Позвъни ми, Nо...Петро. Ти си в къщата на Филипа ''.
Беше се заздрачило. Погледнах през вратата. Лицето й за секунди се преобразяваше, ту ведро и усмихнато, ту смръщено и страшно сключени вежди и скептично стиснати устни,... после отново спокойно. Сънуваше вероятно кошмари.
Минаха така няколко часа. Мрачното небе притъмня още повече.
Заключих вратите към верандата, по другите тераси, кепенците по всички прозорци, даже и вратата за етажа. Така де, най- сигурно, да няма от къде да бяха или да скача.
Свалих само дънките и чорапите си, поех си дълбоко въздух и съм заспал на дивана.
Сепнах се, облякой се набързо и надникнах през вратата, тя още спеше.
Пуснах тихичко музика, и през стъклото и аз се загледах в оловно сивото море. Чудно, не мечтаех и не мислех този път. Апатията и мен ме е натиснала. Добре, че в пощенската кутия имаше писма и картички от Филипа, писмо от Сити банк за 5000 долара превод на мое име, след 10 дни изтича застраховката на джипа й, следва за технически преглед,... разни рекламни материали.
Звън на мобилния ми ме стресна
- Моля,... добре ли сте лейди Лу... лейди Лу - запитах
- Петро, Петро е нали, да аз съм, събудих се - линиво говореше тя
- Идвам веднага Лу, в хола съм.
Подпряла се с възглавница на таблата, завивката плътно го гушката й. За малко да се разсмея, и какво криеш, нали те видях по бикини, но само се усмихнах приветливо.
- Лу, в къщата на Филипа си, нали знаеш аз имам ключ.
- А как се озовах тук, Петро,... не си спомням
Засмях се приветливо, махнах с ръка като '' карай да върви ''.
следва....
© Petar stoyanov Всички права запазени
Приятна вечер