11.11.2006 г., 21:32

Пътеката

934 0 0

Той вървеше по пътека осеяна с мъгли. Тишината поглъщаше звука на стъпките му. Пътеката беше безкрайна осеяна тук таме със студено-зелени храсти. Оловно-сиви плочи затискаха небето над него. Той вървеше... Сърцето му биеше монотонно... не чустваше умора а само желание да върви и да се отдалечи от познатото. Познатото все още упорито го следваше. Той го мразеше, но не можеше да бяга, защото нямаше време. Времето умря, когато стъпи за пръв път на пътеката. Спомни си как я откри зад стените от страх и тогава осъзна, че страхът и безкрайността не са едно и също. Осъзна, че цветовете са родени в тъмнина, че звуците са въображение, а сетивата са заблуда. Имената бяха ориентири в Познатото... те бяха...граници... Нямаше тела, нямаше въздух... но това не беше нищо, а беше измама, породена от Познатото. Нищото не същестуваше. Той знаеше, че пътеката води далеч и няма край... видя как премина покрай себе си... и изчезна...
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хаха Хаха Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...