22.10.2017 г., 20:43

Пътеките на живота

814 0 2
2 мин за четене

         На улица ,,Галас’’ живеят Кевин и дядо му Рич. Едноетажната къщурка, която обитават, прилича на препарирана костенурка, спряла за вечна почивка. Малката като кибритена кутийка постройка е саксия, в която расте битието им.
         Моряшкото минало на стареца пулсира в настоящето. Домът им е препълнен със завоювани на различни състезания и конкурси трофеи, заредени с голяма сантиментална стойност.
         Връзката между Кевин и Рич не се вписва в категорията дядо – внук, а в син –баща. Животът казва твърдата си дума преди време, когато родителите на момчето – Джони Андерсън и Маргарет Пейнстън, губят животите си в катастрофа, причинена от пиян шофьор на тир. За щастие, Кевин не е в колата в онзи миг, но губи най-важните си хора.
         Беловласият Рич извършваше един и същ ритуал всяка сутрин. Събуждане, съпроводено с изпиване на пълна чаша с ароматно кафе. Отпуснат в удобния си стол на верандата, наблюдаваше минувачите по улица ,,Галас’’, улавяйки и най-малкия симптом на промяна у тях. Мирис на нежни люлякови цветя, долитащ от изрядно подредените саксии, масажираше най-напрегнатото и обтегнато кътче на душата му.
         7:00 часа. Слънцето спуска свежите си лъчи над поляни, реки и езера. Полъх на бистра кладенчова вода изпълва съзнанието и духа на обитателите на Гленкоу, освобождавайки ги от нощното състояние на покой.
         – Ставай, Кевин. Време е за училище! – дръгливият глас на стария мъж се понесе към втория етаж с тромава непохватност, за да рикошира в съзнанието на малкото момче.
         – Ставам, дядо. Став... мм... – смотолеви Кевин. След като усети, че отново се предава на съня, се изправи насила в седнало положение.
         Очите му тежаха като торба, препълнена с покупки, която всеки момент ще се скъса. Чувстваше дискомфорт. Като че ли нещо днес щеше да се обърка.
         ... (ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ)...
         Момчето изкара ученическата си униформа от чекмеджето на кафявия трикрилен гардероб, заемащ половината пространство на стаята му. След като облече светлосинята риза с зелена вратовръзка и черния панталон, застана пред огледалото, за да се порадва на външния си вид.
         ... (КАКВА СУЕТНЯ)...
         – Готов съм! – усмихна се широко, наслаждавайки се на отражението в огледалото.
         – Кевиинн! – върна го в реалността гласът на дядо му. – Ще закъснееш!
         – Готоов съъм! – извика момчето така, сякаш бе най-увереният човек на света.
         Детето грабна чантата си и се изстреля като куршум към всекидневната. Щеше да падне, докато слизаше по дървените стълби, но успя да предотврати инцидента с уникална пъргавина.
         – Добро утро, дядо! – обърна се към най-близкия си човек.
         – Добро утро, Кевин! – отвърна подобаващо мъжът. – Побързай, за да не закъснееш!
         Момчето прегърна стареца и излезе навън, подтичвайки леко.

         Рич се загледа в малкия му силует, чезнещ в гърлото на улица ,,Галас’’.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Дано и следващите части от моя роман ви харесат.
  • Чета си аз, да знаеш. Много изразително разказваш, метафорите са ти уникати, сигурно не си даваш сметка, но писането ти е на изключително ниво. Следя с интерес.

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...