22.10.2017 г., 20:43 ч.

Пътеките на живота 

  Проза » Повести и романи
514 0 2
2 мин за четене

         На улица ,,Галас’’ живеят Кевин и дядо му Рич. Едноетажната къщурка, която обитават, прилича на препарирана костенурка, спряла за вечна почивка. Малката като кибритена кутийка постройка е саксия, в която расте битието им.
         Моряшкото минало на стареца пулсира в настоящето. Домът им е препълнен със завоювани на различни състезания и конкурси трофеи, заредени с голяма сантиментална стойност.
         Връзката между Кевин и Рич не се вписва в категорията дядо – внук, а в син –баща. Животът казва твърдата си дума преди време, когато родителите на момчето – Джони Андерсън и Маргарет Пейнстън, губят животите си в катастрофа, причинена от пиян шофьор на тир. За щастие, Кевин не е в колата в онзи миг, но губи най-важните си хора.
         Беловласият Рич извършваше един и същ ритуал всяка сутрин. Събуждане, съпроводено с изпиване на пълна чаша с ароматно кафе. Отпуснат в удобния си стол на верандата, наблюдаваше минувачите по улица ,,Галас’’, улавяйки и най-малкия симптом на промяна у тях. Мирис на нежни люлякови цветя, долитащ от изрядно подредените саксии, масажираше най-напрегнатото и обтегнато кътче на душата му.
         7:00 часа. Слънцето спуска свежите си лъчи над поляни, реки и езера. Полъх на бистра кладенчова вода изпълва съзнанието и духа на обитателите на Гленкоу, освобождавайки ги от нощното състояние на покой.
         – Ставай, Кевин. Време е за училище! – дръгливият глас на стария мъж се понесе към втория етаж с тромава непохватност, за да рикошира в съзнанието на малкото момче.
         – Ставам, дядо. Став... мм... – смотолеви Кевин. След като усети, че отново се предава на съня, се изправи насила в седнало положение.
         Очите му тежаха като торба, препълнена с покупки, която всеки момент ще се скъса. Чувстваше дискомфорт. Като че ли нещо днес щеше да се обърка.
         ... (ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ)...
         Момчето изкара ученическата си униформа от чекмеджето на кафявия трикрилен гардероб, заемащ половината пространство на стаята му. След като облече светлосинята риза с зелена вратовръзка и черния панталон, застана пред огледалото, за да се порадва на външния си вид.
         ... (КАКВА СУЕТНЯ)...
         – Готов съм! – усмихна се широко, наслаждавайки се на отражението в огледалото.
         – Кевиинн! – върна го в реалността гласът на дядо му. – Ще закъснееш!
         – Готоов съъм! – извика момчето така, сякаш бе най-увереният човек на света.
         Детето грабна чантата си и се изстреля като куршум към всекидневната. Щеше да падне, докато слизаше по дървените стълби, но успя да предотврати инцидента с уникална пъргавина.
         – Добро утро, дядо! – обърна се към най-близкия си човек.
         – Добро утро, Кевин! – отвърна подобаващо мъжът. – Побързай, за да не закъснееш!
         Момчето прегърна стареца и излезе навън, подтичвайки леко.

         Рич се загледа в малкия му силует, чезнещ в гърлото на улица ,,Галас’’.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Дано и следващите части от моя роман ви харесат.
  • Чета си аз, да знаеш. Много изразително разказваш, метафорите са ти уникати, сигурно не си даваш сметка, но писането ти е на изключително ниво. Следя с интерес.
Предложения
: ??:??