ЕМ21 стоеше до един прозорец на контролата кула и гледаше изгрева. По-точно двата изгрева, защото слънцата бяха две. Беше виждал тези изгреви много пъти и винаги им се възхищаваше, въпреки че беше робот. Явно това чувство му беше заложено и програмирано от създателите му. Въпреки това, при вида на тези две огромни огнени топки, го обземаше едно неясно за него усещане. Те изгряваха с малка разлика във времето, което правеше момента още по-зрелищен и впечатляващ. ЕМ21 чакаше да дойде време за полета до Земята, затова стоеше спокойно в очакване да го повикат по уредбата. В залата, в която се намирашея нямаше никакви столове и маси. Беше голяма и в центъра й, на красива стойка, бяха поставени една кола с макет на човек в скафандър в нея. Наричаха я просто “Колата”, но истинското й име бе “Колата на Мъск”. Това старо и архаично превозно средства беше прихванато от Стражите, които охраняваха Планетата на ЕМ21 много отдавна, преди няколко хиляди години. На Планетата одавна не използваха такива превозни средства. Те се движеха по невидими въздушни коридори, а енергията, с която препускаха, идваше от двете слънца. Въпреки технологиите, с които разполагаха на Планетата, дълго време не можеха да разкодират посланието и да разберат от къде идва и от кой е изпратено. Ключът бе намерен в човека в колата. Именно в тялото му откриха, че идва от галактика Млечен път и по-точно от Земята. След това дадоха живот на човека в скафандъра и го нарекоха ЕМ21. Носеше инициалите на създателя си Елън Мъск и века, в който бе живял.

Откакто направиха това откритие хората от Планетата редовно посещаваха Земята. Първо пратиха там роботи, подобни на ЕМ21, а после отидоха и жители на Планетата. Естествено роботите изучиха атмосферните условия на тази далечна планета и обозначиха местата, които могат да се посещават безопасно. Земята отдавна не беше годна за живот. Въздухът беше станал отровен и жителите на Планетата трябваше да използват маски, за да дишат. Цялата повърхност беше покрита със слой прах, който обвиваше изградените през вековете постройки почти изцяло. Вятърът, прашните бури и вулканите бяха превърнали тази планета в гробница на няколко цивилизации. ЕМ21 винаги се е чудил как е станало това. Явно хората там са подценили природата и са унищожили всички ценни ресурси, които тя им е давала. Въпросите бяха много, а отговорите малко. И въпреки многото неизвестни, жителите на Планетата се надпреварваха да се записват на екскурзии до Земята. Туровете бяха чести и въпреки това беше трудно да се намери място в Kапсулата на Времето, освен ако не се запишеш няколко месеца по-рано. Пътуването беше кратко именно поради използването на тази времева капсула. ЕМ21 беше назначен да води такива групи от желаещи да посетят Земята.

“ Последно повикване за пътуващите до Земята”- позвуча метален глас от уредбата и стресна ЕМ21. Той се забърза към стартовата площадка и се качи в капсулата точно навреме, преди да затворят шлюзовете.

Пътуващите вече се бяха настанили удобно в креслата. Беше група от около двадесетина души. Седяха си спокойно и разговаряха помежду си. Пътуването траеше няколко минути пътниците нямаше нужда да слагат колани, тъй като нямаше истинско излитане в Космоса, с което липсваха и свързаните с него неудобства покрай промяната в налягането. Можеше да се усети само едно леко замайване, когато се преминаваше през Млечния път, галактиката, в която се намираше Земята.

Една червена зелена лампа светна и това означаваше, че вече са на Земята. Капсулата отвори врати и всички излязоха. Намираха се на друга площадка, от където щяха да се качат на борда на една совалка. Така щяха да разгледат много от планетата без да се налага да дишат отровния и пълен с газ въздух. Всички насядаха срещу огромния прозорец и совалката потегли безшумно.

-Прелитаме над град Ню Йорк - говореше ЕМ21. Градът е бил най-големият в  Америка. Имал е над 18 милиона жители. Виждате върховете на някои от най-големите постройки, които са наричали небостъргачи. Вдясно се вижда и факела на един от символите на страната- Статуята на свободата. Америка е била наричана страната на неограничените възможности. Именно тук се е намирала и агенцията за изследване на Космоса - НАСА. Там са работили много учени, които са изследвали Космоса и са направили възможно изстрелването на космически кораби. Но въпреки напредналите технологии за времето си не са успели да стигнат много далеч. Явно са подценили и получените сигнали от нашата Планета и не са разбрали за съществуването на други светове.

Совалката се носеше над безлюдни и пусти пейзажи. Пътниците гледаха безмълвни в големия екран и само цъкаха с език.

-Леле, леле....каква пустош- мърмореше един господин. Чудно как с такива технологии и учени са стигнали до това?

-Явно точно техниката и технологията са ги погълнали - мъдро продума една госпожа, като сочеше с ръка големия монитор.

-А сега ще прелетим над океана и ще отидем до един друг континент, наречен Европа - каза ЕМ21. - Естествено вода няма да видите, защото тя отдавна се е изпарила и са останали само пясък и наноси. Всичко под нас сега е една огромна пустиня, а преди е гъмжало от живот. Трява да ви кажа, че водата на Земята е била две трети от площта й. И изпаряването и заместването й с пясък е дало началото на края на тази планета. Водата е значела живот.

Совалката летеше над тази пустиня, която преди е била пълна с вода. Пейзажът беше еднообразен и скучен, затова туристите се отдадоха на разговори и споделяха впечатления от видяното. По време на пътуването им се подсигуряваха даже и по едно, две питиета. Естествено имаше и по-любопитни от тях, които задаваха въпроси на ЕМ21. Това не го притесняваше, защото в софтуера му беше заложена специална програма и той знаеше всичко. Нямаше нещо, което да го изненада и да го постави в неудобно положение пред пътниците.

-Ето я и Европа - произнесе ЕМ21 малко по-силно, за да прекъсне разговорите на пътниците и да привлече вниманието им. - Това под нас е Англия. Могъща империя с много колонии. Виждате столицата Лондон. А това, дето се стърчи е част от часовника Биг Бен. Бил е символ на града. Насочваме се към източната част на континента. Под нас е планинската верига Алпи. След малко ще видим и друга част на Европа, наречена Балкани.

-Как се нарича тази дълга планина? - попита пак възрастния господин.

-Това е Стара планина - отвърна ЕМ21. - Простирала се е на територията на страна, наречена България. Сега се намираме точно над тази земя. И искам да ви разкажа малко повече за този народ и неговата история. Българите са оцелели от апокалипсиса, сполетял тази планета, най-дълго от всички - продължи ЕМ21. И това се дължи вероятно на историята им и премеждията, през които са преминали. Много различни култури и народи са живели на тази красива земя. Населявали са я траки, римляни и най-накрая българи. Ще видите останки от древни храмове, градове и останки от гробници на царе и пълководци. Ето там е столицата София и планината Витоша. Виждат се останки от римско време- пътища и жилищни сгради. Както виждате те са по-малко засегнати от времето и природата, отколкото по-съвременните сгради. Сега ще видите и една малка църква в подножието на планината. Наричала се е Боянската църква. Християнството е била основната религия в тази страна. Ще прелетим и над един от големите манастири - Рилският. Ето виждате го. Под нас е планината Рила.

ЕМ21 разказваше много увлекателно и пътниците го слушаха в захлас. Никой не продумваше и не задаваше въпроси. Даже и най-любопитните. Разказът за тази малка и явно много красива страна беше толкова увлекателен, че на никой не му се искаше да свърши. Совалката се носеше плавно над планините. От време на време се снишаваше и после пак се издигаше. После набра скорост и се насочи към площадката за излитане и кацане. Там пътниците отново щяха да се прехвърлят на Капсулата на Времето и да отлетят към Планетата.

За тях това щеше да бъде просто една екскурзия и едно интересно приключение. Техният дом беше далеч от тази пуста и лишена от живот земя. В моментът, в който се отделиха от Земята ЕМ21 усети някаква необяснима тъга. Носталгия по нещо, което му е дало живот и име. А може би и чувства, непознати и неприсъщи за машина?

Фактът, че беше кръстен на човек, живял толкова отдавна тук и дал началото на пътуването на Колата в неизвестното го караше да изпитва едно чуство непознато за робот- гордост и възхищение. Това чуство го обхващаше всеки път щом седнеше в удобното кресло и се отпуснеше до обратния път към Планетата. И знаеше, че всеки път щеше да е така.

 До следващият курс.