Това е един от стотиците мейли, които моята приятелка ми е изпратила. Смятам, че призванието и е да пише, но тя така и не поиска да ме чуе. Тя все пак преди писател е адвокат... все още се опитвам да я разбера. Публикувам този неин разказ, защото бих искала повече хора да се докоснат до нейните произведения на изкуството. Разбира се, имам съгласието й!
Марина Григорова
Не зная защо се съгласих на това пътуване. Може би бе поредният компромис от моя страна, компромис, в името на връзката ни. Но така или иначе тръгнах с нежелание - сърдита и гневна. Всичките ми опити да го убедя, че цялото това мъкнене на товари, клечене и пълзене по склоновете на язовира за мен са неприятни и болезнени, останаха безуспешни. И пътувахме. Мълчаливи. Той - в трепетно вълнение от предстоящия риболов, и аз - състредоточена в старанието си да гледам навън, към боровата гора край пътя.
Джипът подскачеше по неравния път, пристегнах се по-силно с колана и увеличих музиката. Не исках да я слушам, не исках да слуш ...