Пътят към грамотата (историята на 1 конкурс в село Велико Музово)

Пътят към грамотата (историята на 1 конкурс в село Велико Музово)

Големо и даровито откъм творци бе село Велико Музово. И художници си имаше (като Пульо Кьоравото и Пикнясо Микеранджелов), скулптори от висотата на Кольо Сакатия, но най-вече, геният цъфтеше из коловозите на римуваното слово...

Пол'вината село само в рима псуваше, а другата, допълваше куплетите.

И ето, че логичното се случи - изправи си веднаж кмето, като мъртвец от ковчег (че бе на литър мента и кило суджук) и, оригвайки се, произнесе.

- Тук, у кръчмата се сме

поетични гласове,

но все ден е гаче спорим,

кой е Най, затуй ще сторим,

нещо си от мен решено

(Донеси ми мента, жена)

Впрягам целио ресурс 

в поетичен, хлъц, конкурс!...

И тук речта му беше прекъсната от диф реф на одобрение, като подробностите бърже бяха приети между доставките на мезе и стилулиращи Музите огнени течности. 

Както си му е редът, избрано бе професионално жури, в лицето на кмета, Пую Поемата (селският чобан и отговорник връзки с обществеността), Кольо Цайса (секретаря на кмета), Римо Писарушев (кръчмарят) и Кочо Змея (селският магазинер и счетоводител на сивата каса в кметството, прочут с мъдростта, внезапните си прояви на гениалност и най-вече, скъперничеството си)

Още на другия ден обявата за новия конкурс, скрила всички некролози по диреците, доминираше и призоваваше към творчески катарзис целекупното население на Велико Музово. 

***

Точно 2 седмици по-късно, журЕто, вече набрало алкохолно вдъхновение, коментираше току що приключилия конкурс. 

- Абе то бе ясно - отново оригвайки се, кметът дълбокомислено се почеса някъде в зоната под колана си, отпреде - че пак ще е Цура Дълбокото гърло. То, тя и приза за скулптор взе, медала да композитор, короната за художник... Не мой й се опре грамотата за поезия, то бе ясно... 356 гласа, но пак на косъм спечели...

- Праф си, кмете - мазно провлачи глас Цайса, досущ турско маане - ма м'ого я бива ф агитацията, бре, джанъм - тук цялата компания дружно зацвили в хоров смях, като само Кочо Змея не се включи, а удари 7-та си стограмка за последния час, но той си бе такъв все пак ...

- Ха-ха - взе думата пак кмето - не случайно преди избори гледам да е на моя страна - тук той сепнато се огледа, че май много се разприказва, но успокоено, оригвайки се, видя, че външни 'ора нема. Всички от една софра кльопаха...

И тогава изведнъж Змея удари чашата си в стената и с помътнял поглед се изправи.

- Абе, 'ора, Цура, спечели, както обикновено, с 356 гласа, а оня ден случайно разбрах, че мъжете тук е, сме 361 чувека у селОто. Дотук добре, 'сичко е ясно.

- Е, че ясно е, мамка му - наруши мълчанието кмето - и к'во от туй?..

- Ми, к'во - гробовно продължи Змея - втори, както винаги, остана Грую Парчето (а 'сички ние знаем що така му викаме...). С 349 гласа... 

- Е, и - вкупом и с досада се обади компанията. 

- Ми, от пусто любопитство проверих... Жените в селОто са 351... а знаем, как Цура печели мъжката част... Махаме Мина Мъжката, и...

Към час над масата витаеше зловещо мълчание, а зад сбръчканите и угрижени мъжки чела течаха трудни мисли, ваеха се тънки сметки, задаваха се притеснителни въпроси и се взимаха важни решения...

Пръв стана Римо.

- Аре, чао от мен, я жЕна немам...

Веднага след него се изправи и кмето.

- Бе я у моята съм сигурен и са кълна, обаче, че й тегла 1 бой профилактично...

И както винаги в село Велико Музово казаното от кмета бе прието с единодушие... само дето за първи път липсваха аплодисментите...

14.10.2024.

Всяка прилика (или разлика), със действителни лица и събития е напълно случайна :0))