Пътят към грамотата (историята на 1 конкурс в село Велико Музово)
Пътят към грамотата (историята на 1 конкурс в село Велико Музово)
Големо и даровито откъм творци бе село Велико Музово. И художници си имаше (като Пульо Кьоравото и Пикнясо Микеранджелов), скулптори от висотата на Кольо Сакатия, но най-вече, геният цъфтеше из коловозите на римуваното слово...
Пол'вината село само в рима псуваше, а другата, допълваше куплетите.
И ето, че логичното се случи - изправи си веднаж кмето, като мъртвец от ковчег (че бе на литър мента и кило суджук) и, оригвайки се, произнесе.
- Тук, у кръчмата се сме
поетични гласове,
но все ден е гаче спорим,
кой е Най, затуй ще сторим,
нещо си от мен решено
(Донеси ми мента, жена)
Впрягам целио ресурс
в поетичен, хлъц, конкурс!...
И тук речта му беше прекъсната от диф реф на одобрение, като подробностите бърже бяха приети между доставките на мезе и стилулиращи Музите огнени течности.
Както си му е редът, избрано бе професионално жури, в лицето на кмета, Пую Поемата (селският чобан и отговорник връзки с обществеността), Кольо Цайса (секретаря на кмета), Римо Писарушев (кръчмарят) и Кочо Змея (селският магазинер и счетоводител на сивата каса в кметството, прочут с мъдростта, внезапните си прояви на гениалност и най-вече, скъперничеството си)
Още на другия ден обявата за новия конкурс, скрила всички некролози по диреците, доминираше и призоваваше към творчески катарзис целекупното население на Велико Музово.
***
Точно 2 седмици по-късно, журЕто, вече набрало алкохолно вдъхновение, коментираше току що приключилия конкурс.
- Абе то бе ясно - отново оригвайки се, кметът дълбокомислено се почеса някъде в зоната под колана си, отпреде - че пак ще е Цура Дълбокото гърло. То, тя и приза за скулптор взе, медала да композитор, короната за художник... Не мой й се опре грамотата за поезия, то бе ясно... 356 гласа, но пак на косъм спечели...
- Праф си, кмете - мазно провлачи глас Цайса, досущ турско маане - ма м'ого я бива ф агитацията, бре, джанъм - тук цялата компания дружно зацвили в хоров смях, като само Кочо Змея не се включи, а удари 7-та си стограмка за последния час, но той си бе такъв все пак ...
- Ха-ха - взе думата пак кмето - не случайно преди избори гледам да е на моя страна - тук той сепнато се огледа, че май много се разприказва, но успокоено, оригвайки се, видя, че външни 'ора нема. Всички от една софра кльопаха...
И тогава изведнъж Змея удари чашата си в стената и с помътнял поглед се изправи.
- Абе, 'ора, Цура, спечели, както обикновено, с 356 гласа, а оня ден случайно разбрах, че мъжете тук е, сме 361 чувека у селОто. Дотук добре, 'сичко е ясно.
- Е, че ясно е, мамка му - наруши мълчанието кмето - и к'во от туй?..
- Ми, к'во - гробовно продължи Змея - втори, както винаги, остана Грую Парчето (а 'сички ние знаем що така му викаме...). С 349 гласа...
- Е, и - вкупом и с досада се обади компанията.
- Ми, от пусто любопитство проверих... Жените в селОто са 351... а знаем, как Цура печели мъжката част... Махаме Мина Мъжката, и...
Към час над масата витаеше зловещо мълчание, а зад сбръчканите и угрижени мъжки чела течаха трудни мисли, ваеха се тънки сметки, задаваха се притеснителни въпроси и се взимаха важни решения...
Пръв стана Римо.
- Аре, чао от мен, я жЕна немам...
Веднага след него се изправи и кмето.
- Бе я у моята съм сигурен и са кълна, обаче, че й тегла 1 бой профилактично...
И както винаги в село Велико Музово казаното от кмета бе прието с единодушие... само дето за първи път липсваха аплодисментите...
14.10.2024.
Всяка прилика (или разлика), със действителни лица и събития е напълно случайна :0))
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мерсаж, Доверенице, и а дано 🤣
-
Смятах, смятах колко са авторите с дамско самосъзнание в сайта, обърках им сметките, но съм сигурна , че ти е в кърпа вързано първото място и грамотицата.
Успех! -
Значи, Цура Дълбокото гърло си върши работата 🤣 - пазарих я да мине из пуйетичното братство и да ми усигури някой 👍 за кон-кур-со, че гона глъмота 🤣
Мерсаж 🤣 -
Еха, открихте и тук. И пак смях от теб , но този път давам глас от мен за конкурса,...и успех разбира се
-
Ама за сметка на тУй, врът ут талант 😂
Мерсаж, Ина. -
математиката не им се отдава
-
Твоето не съм го чел и въобще няколко дни няма да четя, защото съм на едно райско място и не искам да губя време и мисли извън него, но ще наваксам 😂
Мерсаж, Виолета. -
Все едно сме се наговорили 😁
Прякорите ме разбиха, но са баш на място 🤣 -
То и аз се кефих докато го пишех 😂
Мерсаж, Влади. -
Смях се от сърце 😁😁😁
-
Люси, нема да са плашиш, само да ни дойдат у сайта, живи, че ги изядем 🤪😂🤪
Мерсаж. -
Гош, само със скритите некролози от диреците къртиш мивки !Туй село много страшно.😀
-
Мерсаж, Хел 🤣
-
Еха, много як разказ. 😂 Само да добавя, че и аз имам един стих, който завършва с абсолютно същия ред, но няма да го публикувам, че е много компромеНтиращ А и е писан през 90те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
