13.07.2018 г., 3:43 ч.

Радослав 

353 1 6
12 мин за четене

© Събина Брайчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Ехеее-е-е-е, и замириса на море »

5 място

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Madeleine (Мадлен Аспарухова)
    Рядко чета толкова естествени диалози, поздравления! Успял си, чрез начина на изказ да разкриеш още повече за героите. А краят е затрогващ и красив.
  • teis
    Много ме впечатли, Rois, браво ти. Прочетох и други твои неща. Дерзай. Имаш го, онова, което не е дадено на всеки - дарба. Успех!
  • Rois (Събина Брайчева)
    Така е, наистина, не мога да си обясня защо винаги отивам в тази посока, но с положителен финал обикновено не ми се получават нещата, или поне на мен не ми харесват. Но се радвам, че все пак се харесва стила ми на писане.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Много ми харесва как пишеш, но в историите ти винаги има повече горчиви краски и чувства, колкото ми е приятно да преглътна. Но това не ги прави по-малко хубави и добре написани.
  • Rois (Събина Брайчева)
    И аз това предпочитам в живота си, но съм преценила, грешно или не, че този финал пасва по-добре на идеята ми. Благодаря за отделеното време да прочетете.
  • LiaNik (И.К.)
    Аууу! Не знам. Чудесно си се справила с описването на чувствата на героите, но края ми подейства гадно. Зрънце надежда и хоп - край.Това, как умира надеждата го виждам всеки ден. Това как хората сами се погребват под слой лоши спомени,за които нито са виновни, нито са заслужили, нито пък им са необходими...и не виждат, ослепяват за другото - за живота, за дишащите сърца, за всичко хубаво за което си струва да се живее, да се поема въздух всяка секунда. Има мъка - да! Реалността е такава. Но пък предпочитам да запомня най-милото, най-хубавото от и в живота- другото, така или иначе няма как да го избегнем.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.