РАЗБОР
Сега, като не се пуши в кафенето, пушим си и си пием кафето под ореха. И дойде там Чочко, малкото внуче на Стою Коджаакъллията и дума:
- Чичо Даскале, наш’та учителка ни даде за разбор туй стихотворение, дето тя го е написала, пък днес на занималнята никой не го разбра. Помогни на мен и на целия ни клас, чичо, пък аз от дядовата ракия пълно шише ще ти донеса.
Аз, макар и даскал, от лирична поанта много-много не отбирам, но нали е за шишето, взех листчето и се замислих над следното творение:
„Под небесната дъга на стряхата,
подмокрена сред нощ се озовах,
измислен стон,
врабчета чуруликащи,
една душата, жадна бях.”
Един даскал, ако е истински и на пикнята на комара разбор и изследване ще стори, та аз ли за едно шише, не бих:
- Виж, чичовото – започнах дълбокомислено аз и за по-авторитетно запалих цигара. Ти дъга след дъжд си виждал, нали?
- Ахъ – кимна с глава маникът. ...