suleimo (Дани Сулакова)
66 3138
2.04.2013 г., 15:11 ч.

Раздвояване 

  Проза » Разкази
1683 0 38
3 мин за четене
Два месеца без него, а още се будеше с мокро лице и кънтяща душа. Бяха решили, че няма да продължат. Всъщност, той го реши. Сети се изведнъж, че има семейство. Сякаш досега нямаше.
Вече нищо не я радваше. Дори спря да пише стихове. Нямаше никакво вдъхновение. Като че ли беше ампутирал поетичната ù дарба. Пробва няколко пъти, но стиховете бяха доста провокативни. Имаше някакъв имидж в сайта и не можеше да публикува творби, които така я разкриваха. Искаше да каже толкова много неща, на него, на всички. Бяха си обещали, че няма да се търсят по никакъв начин. Но тя знаеше, че той я чете, а и не само нея. Понякога изпитваше такава ревност към другите поетеси. Той го правеше нарочно, за да я дразни, и успяваше.
 
Една сутрин се събуди с ясна идея. Протегна се, усмихна се. Денят вече ù се струваше прекрасен! Ще си създаде нов профил, пълен с подвеждаща информация и чужда снимка. Направи си нова поща. Измисли си романтичен ник.
По-трудното беше да промени яркия си стил на писане.  Не биваше да я надушат админите, рискуваше да изтрият основния ù профил. Искаше творбите да са много добри, но не перфектни. Щеше да буди подозрение, поетеса появила се от нищото. Затова умишлено правеше промени в ритъма, римата. Само познавачи щяха да го уловят. Промени шрифта, наклона, цвета на буквите, структурата на стиховете. Беше решила, че няма да пише коментари, няма да гласува, няма да отговаря на лични съобщения. Ще се държи напълно резервирано.
Видя, че може да държи и двата си профила отворени. Единият на мобилния, другия на компютъра. Така ще наблюдава и двата си ника отблизо.
Сега имаше възможност да публикува тайните си стихове, тези, които разказваха историята ù. Пипна ги леко, спъна ги на едно-две места и започна да качва по едно на ден. Постепенно доби популярност. А мистериозното ù поведение още повече нагнетяваше интерес. Налазиха я и обичайните свалячи. Смешното беше, че с една и съща песен я поздравяваха и на двата профила.  Аналогични лични съобщения, липса на всякаква оригиналност. Дори не се пробва да им отговаря.
Виждаше, че той я чете, гласува, пише интересни коментари. Усещаше, че любопитството му ескалира. Тогава реши да изчезне за седмица поне. Това бяха много дълги дни и нощи. На какво се надяваше? Ядосваше се на себе си. Коя беше тя? Онази, истинската или тази, която започваше да харесва повече. Анонимността я правеше дръзка. Беше си избрала имидж, характер и се придържаше към него.  Много внимаваше да не се издаде по някакъв начин.
Доверяваше само на една поетеса в сайта. Тя беше най-добрата ù приятелка. Тази, която бършеше сълзите ù при всички драми. Тя преглеждаше всичките ù творби преди да видят бял свят. Много добър автор и прекрасен човек. Тя озаптяваше бурните ù страсти, когато се налагаше.  Точно тя беше против целия този двойствен живот. Това шизофренично поведение започваше да влияе и на останалите ù решения. Постоянно се питаше как би постъпила ту едната, ту другата.
 
На десетия ден реши да погледне в сайта. Това, което видя, я зашемети. Имаше десетки  системни съобщения, но тя виждаше само личните. Доста бяха, от различни хора, любопитни за личния ù живот. Имаше и от него. Ухажваше я в негов стил. Много фино, поетично, страхотен стил. В началото побесня. Та той изневеряваше на другата. Кой го знае с колко още поетеси си пишеше така. Искаше да му изкрещи истината в лицето. Да му натрие носа. Но какво печелеше? Трябваше да действа умно. Но какво точно искаше? На коя от двете в себе си да угоди? Това правеше ли я щастлива? Нали това беше идеята! Сутрин да се събужда с усмивка и светът да изглежда по-красив. Постепенно всичко ù блесна. Не го желаеше повече това раздвояване. Това беше измамно преживяване. Ще разчисти около себе си. Няма да изтрива втория си профил, стиховете си ги биваше, харесваха се. Реши да пусне един последен стих, за сбогуване. Беше го написала в нощта, когато се разделиха. Силно емоционален, наситен с много болка. Публикува го.
 
Ето, това беше! Погреба другата в себе си. Изключи компютъра и заспа за първи път от много време с чиста душа.

© Дани Сулакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Донко!
  • Браво Дани. Тук си се справила много добре! Прочетох го с кеф!
  • И каква стана тя сега? За да разбера за индианците Навахо, да бързам да довършвам за моя загорял плажен Муз! А вие двамцата с Бубето как ме изкрахте от летаргията. И си шоркате питиета. Кога бачкате бе хора! Аз едвам успявам да чета
  • Знаеш ли колко съм срамежлива на живо бе Бубе! Само тук си събличам душичката на висока цена, ама това е друга тема!
    Бързам да опиша каква изненада ми се сервира снощи по късна доба на плаж Камчия
    Малко търпение само!
  • Благодаря Фреди!
  • Поздрав, Дани! Искрено си го написала, искрено се израдвах!
  • аз съм споделил достатъчно откровения,а това споделяне ме правише щаслив!
  • Нико, многословен си
  • :*
  • Тъй, тъй... , то и ти флиртуваш с всички на които пишеш, еее или голяма част от тях се надяват да е така.Нали си пишем разни "умни" нещица и споделяме мисли, та... хейтърите - не ги съди. Представяш ли си ако в нета си изливат насъбралия се негатив, за да може в къщи да са най-внимателните съпружи или родители... амиии да ти кажа , като си го представя така и си казвам - давайте , рукайте щом това ще спомогне за хармонията в едно семейство. :-*
  • Еееее, Ирен бива ли сега така да ми развалиш заблудата. Тъкмо си мислих, че всички дето ми пишат, флиртуват с мен. И ти сега...любезни били, моля ви се! Те и хейтърите така правят, само че техния флирт го слагам не в раздел извратени, а раздел разнообразие.
    И знаеш ли как им секвам мераците? Като им кажа, че ще ги направя герои в моя творба без грим с истинските им имена! Действа безотказно
  • Когато някой докосне душата искаме още, още, още... Нещо не пряко свързано с творбата ти, но пък покрай нея сега ми светна в мозъчето - твърде често любезността се приема за флирт и опит за докосване... защо ли? Може би защото е вече рядко срещана. Хейтърите са по-често явление може би...
  • " Ригит, лелка е душевен есхибиционист, не се разтроява. Един ник обира всички негативи." Така си е три мнения няма по въпроса. Един ник обира негативтите, Един овациите, а третия си говори и коментира с предните два. Три в едно. Като онова кафе по суперите - в малките пакетчета. Една тетраедрична личност с три различни страни. Готино Триъгълника е най стабилната двумерна вигура, а тетраедъра една от най - стабилните стереометрични фигури. Пей сърце !
  • Ригит, лелка е душевен есхибиционист, не се разтроява. Един ник обира всички негативи.

    Ани, помня всичко! Стой и гледай
  • Хубаво написано Лелче. Браво! Но знаеш ли мисля си че имаш поне три профила в този сайт. Обаче имаш и един предател! И това е твоята слабост към онзи тежък парфюм с привкус на муск. Онзи след който тичат жените Ама то дори и метросексуалните хора понякога получават рздвоявания ! Дори когато карат мотори като твоя !
  • Чудесно написана преживяна проза, с вкус, аромат и много живот! Аз имам няколко подобни разказа, но не съм и мислила, че могат да се приемат като някаква провокация и да подразнят някого до степен "изтриване". Затова и не мога да погледна сериозно на това, абсурд!
    Но, Дани, радвам се, че ми писа за този разказ. Малко съм трудна на четене, понеже все се заплесвам нанякъде и нямам много време за това, но ти благодаря, че ме подтикна да го прочета!
  • Благодаря Довереница (Дочка Василева)! Три месеца след написването на тази история, очите на моятя героиня вече светят влюбено. Тази любовна приказка е вдъхновяваща, чиста и споделена. Бог да ги пази!
  • Нормално е да пожелаеш да си в кожата на друг и да сверяваш реакциите спрямо себе си. Имаше такива случаи и тук(даже с по-няколко ника).Младостта е склонна към експерименти, при възрастните клони към друга формаХубав разказ.
  • Дани, ще е страхотно да напишеш романчето. очаквам с нетърпение.
  • Привет Морско конче. От няколко месеца съм в тези среди, но ми блеснаха толкова истини, че роман мога да напиша. А някои автори дори си поръчаха вече роля в него и не се шегувам.
    Виктор, ти отдавна присъстваш тук-там, видял си, чул си доста. Едва ли точно теб ще те учудя с нещо. Този разказ както за жена, може и за мъж да се отнася, но жените по-лесно губим здрав разум и хлътваме, докато въпросния поет само си се забавлява. И после едни драми, едни силни творби...
  • царици на превъплащенията, мислите, че пасем трева?!
    хресах!!!
  • Не би разбрал само този, който не е минавал под подобен нож....
  • Интересни мисли подхвърляш.
    Понякога влизаш в магазин да купиш тениска на детето, а срещаш някой и без да се усетиш си изливаш душата. После се чудиш как се случи това. Ако бях минала по друг път дали щях да срещна този човек.Не му мисли. Някои неща се случват въпреки нас самите.
  • Да, наистина е сложно с всички лица, роли и функции, които имаме! Много ме провокират текстовете ти, Дани! Улавям се как търся целенасочено творбите ви - преподреждам се. В ежедневната динамика, чакайки, пътувайки, това малко телефонче в чантата променя емоционалния ми фон мигновено. Днес също... Темата за откритостта е силно свързана с дискретността, а дръзко нарушаваме последната, докато се целим в първата. Винаги сме свързани с други, а те също имат свободна лична воля. Докато се крием, пазим тях повече, отколкото себе си.
  • Хубав разказ,Дани!И емоционален, и актуален...
  • Много емоция има тук!Поздрав Дани!
  • Благодаря на всички за коментарите и подкрепата!
    Аз имам проблеми заради това, че съм с името си и реална снимка. А и заради разказите си също. Дори заради коментарите, които правя.
  • Интернет е начин да споделиш съкровенното в безопасната среда на виртуалната реалност. И като го споделиш виждаш, че нищо страшно не става. Хората реагират нормално. И защо да не го споделиш и със близките си в живота. Аз също винаги пиша истински истории и всеки който ме познава в живота знае, че публикувам тука. Не си натрапвам разказите на никой но всеки може да ги прочете свободно. И познат и непознат. Използувам истинското си име и реалната си снимка от преди 3-4 години. Не ми пука и да я подновя. Аз вярвам, че хората губят живота си в скруполи и не могат да завържат смислени връзки защото не смеят да разкрият истинската си същност от която по някакви причини се срамуват. И да те банват от някъде защото си била открита и откровена е пълна глупост.
  • Знаете ли, какво бих казал - да, вярно е, интернет възможностите действат на някои личности като наркотик, но това е само технология, и то нито най-умната, нито най-полезната (всъщност добър бизнес вариант за едни тарикати, за да могат да ограбват безнаказано световните ресурси, ако се позамислите по-дълбоко). Просто една от многото технологии. И то съвсем обикновена технология с ужасни (дори безподобно ужасяващи от инженерна гледна точка) технологични недостатъци.
  • Кали, ако ме изтрият, минавам в дълбока нелегалност и тогава ще скъсам синджира.
    Ще пусна на воля всичките си музи, които сега съм приковала. Те не се оплакват. Дори им харесва
  • Хубава история, Дани, но не мога да разбера какво е очаквала героинята - че това със свалките май си е масова практика, за съжаление... Щеше ми се да му понатрие повече носа, макар че едва ли щеше да има някакъв смисъл.
    Не мога да разбера и какво толкова е провокативното на историята, че да те "закопчаят" там? Тъпо, когато някой тръгне да търси под вола теле.
  • Поздрав и от мен! За съжаление в някои случайности няма място за житейските факти. Жалко за тях.
  • Благодаря приятели за топлите думи!!!
    Една малка тайна от кухнята да разкрия.
    Заради тази творба ми бяха спрени правата за публикуване на друго място.
    Вече ме откопчаха,като обещах,че няма да публикувам провокативни творби.
    Всичко в творбите ми е чиста истина. Липсва ми въображение и ограничени изразни средства. Но при мен емоциите са дълбоки.
  • Аз пък като се впуснах вчера в едно разследване... но няма да ти кажа нищичко друго :P
    Знаеш ли какво ми харесва в твоите разкази - написани са с простички думи, винаги има история и капчица истина
    За този... какво да кажа, поставих се за малко на мястото на героинята ти, кофти работа, но чуството е по - силно от нас понякога. Важното е, че все пак има нещо хубаво от всичките тези емоции - родили са се прекрасни стихове!
    Поздрави, Дани!
  • Понякога е по- добре по- малко да знаеш. Хареса ми разказа ти, Дани! Много! Поздрав!
  • Харесах! Поздрав, Дани!
  • Не се опитвай да ни разбираш Виктор.
    Понякога и ние не можем.
    Благодаря, че сподели чувствата си
  • Трудно се коментира това произведение. Може би най добрия коментар е да споделя чувствата които ми навява. Любов, наранена гордост, желание за признание, ревност, желание за отмъщение, и накрая като контраст от всичко това чиста душа, което предизвиква у мен още и недоумение. Хубав емоционален разказ!
Предложения
: ??:??