Летният следобед беше необичайно мрачен и сив. Идваше буря. Още предната вечер предупредиха и май наистина щеше сериозно да завали. Паднаха първите тежки капки и вдигнаха малки облачета прах от изсъхналата почва. Хората без чадъри забързаха да се скрият я под някоя спирка, чакайки любимия градски транспорт, я в някое кафене или направо вкъщи, ако бяха наблизо.
Само Сашо не бързаше. Той обожаваше разходките под летния дъжд, малко необичайна страст, но той си беше такъв. Малко хипар - рокаджия, слушаше разни почти нечувани групи, беше си обещал да изкара книжка за мотор... Не беше от типа младежи на 19, срещащи се под път и над път. Да, и обичаше да се мотае под дъжда. Да усеща невинаги топлите капки по раменете си, да вижда размазано заради капките по миглите си. Харесваше му да се разхожда по празните улици на морския град, но най-голямо удоволствие му доставяше да върви по плажа. Или пък да седи на платформата на моста и да гледа как се образуват концентрични кръгове около мястото, къ ...